| Нежни думи по вълнитеПубликувано от Administrator на 22.09.2019 @ 16:34:39 (211 четения)автор: CheGuevara Борис превъртя ключа и бавно открехна вратата на съседния апартамент. За първи път влизаше в него. Получиха го като дарение още преди месеци, но обстоятелствата около него и смъртта на бившата му собственичка някак го спираха да започне да мисли за свързването на двата апартамента в едно голямо жилище.
Циганска магия Публикувано от Administrator на 20.09.2019 @ 17:11:13 (286 четения)автор: ElenaZelena Реката бучи, пролетните дъждове са я препълнили като очи на примадона и побеснели ручеи кръжат в суматоха около камъните. Циганката е излязла в ранни зори. Премела е двора, наместила е очуканите ламарини в кьошетата, бидоните е подредила на пирамида до дувара и сега стои с ръце на кръста, гледа водата отвъд и мисли за предстоящия ден.
Коледен разказПубликувано от Administrator на 17.09.2019 @ 23:30:21 (239 четения)автор: nickbaizel Не всеки човек е хуманист.
Но, за да си лекар в истинския смисъл на думата, трябва хуманизмът
да е част от самото ти същество. Дори и да не проявяваш хуманизма
по най-очевидния начин.
Морско момичеПубликувано от Administrator на 16.09.2019 @ 18:54:57 (274 четения)автор: ElenaZelena Лежа на шезлонга и броя наум минаващите. Трима дебели, две с целулит, четири баби, един гларус, две деца, продавача на понички, двама черни, една азиатка, едно морско момиче, две врабчета… Изведнъж броячът ми отскача и удря звънеца.
На една пейка в парка( без да уточняваме сезона), седи младо, видимо бременно момиче и плаче. Тя изглежда тъжна, изоставена, но решителна и дръзка. Девойката се казва Фрикадела и носи рокля, за да изпъква корема. Тя не е от малцинствата, не е наркоманка, не е проститутка. Дете е на родители от средната класа, което търси благополучие и баща на бъдещите си деца.
ЧуждПубликувано от Administrator на 14.09.2019 @ 19:31:16 (181 четения)автор: Heel Никола седеше в ъгъла на стаичка с бели стени и попипваше челото си, което преди минути се бе сдобило с няколко шева. Главата го болеше ужасно. Отпусна се в стола и притвори очи. Бяха му казали да поседи, защото имал леко мозъчно сътресение. Сега бе сам и мислеше за жена си. Тревогата му бързо се засилваше.
Познава многоПубликувано от Administrator на 08.09.2019 @ 15:11:57 (188 четения)автор: Heel Гледачката взе кафената чаша и се вторачи в утайката. Бе възрастна жена, с набраздено от бръчки лице и очила с дебели лупи. Воднистите й очи се присвиха. Тя завъртя бавно чашата, за да може да разгледа и стените, и изсумтя.
Чуваше стъпките йПубликувано от Administrator на 04.09.2019 @ 22:50:42 (227 четения)автор: Heel Той винаги се заслушваше в стъпките й. Това му бе нещо като ритуал. Ставаше в седем сутринта, правеше си кафе и излизаше да го изпие на верандата, където чакаше да чуе стъпките й. Тя тръгваше за работа към седем и половина и минаваше на метри от него, по застланата с плочки пътека между сградите. Понякога му се искаше да протегне ръка и да я докосне, но естествено не се престрашаваше. Вероятно никога нямаше да разбере как изглежда тя.
Последният денПубликувано от anonimapokrifoff на 03.09.2019 @ 12:37:37 (188 четения)автор: lennichkata – Вдигни щорите, моля те! Нека погледна слънцето преди да залезе, нека още веднъж видя планината, преди да заспя.
Не ми вземайте детето Публикувано от anonimapokrifoff на 31.08.2019 @ 10:16:15 (154 четения)автор: Heel Рита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото й чело бяха избили ситни капчици пот. Дланите й потрепваха нервно.
| | |
|
Не ми вземайте детето » показани от заявени |
Публикувано на 31.08.2019 @ 10:16:15 (154 четения)
автор: Heel » раздел: Разкази
Рита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото й чело бяха избили ситни капчици пот. Дланите й потрепваха нервно.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|