Да го наречем Атанас. Едва ли някой е написал разказ за него, но това младо момче заслужаваше не само моето уважение, но и уважението на своята Родина. Неговата история нямаше да ми бъде известна никога, ако не бях го срещнала преди 15 години, или поне нямаше да ми бъде известна почти 15 години, докато се разреши да се говори официално за това.

 ( пълен текст » още 6107 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза.

 ( пълен текст » още 4788 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

"Те ще ми кажат на мене!" мислеше си Ренката, както ѝ викаха колежките, докато пишеше поредния имейл до французкия Гошо, както наричаше пред тях Жорж, с който имаше връзка в сайт за брак с чужденци.

 ( пълен текст » още 5144 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Балканската война е в разгара си. Избухват бомби, гърмят пиратки, хвърчат фойерверки, котки се самоубиват с писък в реката и цялата истерия на новогодишната нощ е събрана в два квадратни метра на улицата, където се търкалят тапи от шампанско, откъснати пръсти и миришещи на барут фитили.

 ( пълен текст » още 3668 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Продавачът и купувачът се бяха наострили един срещу друг. Споровете касаеха не само цената на апартамента, но и документите, в които имаше някои притеснителни за купувача неща. Сделката като че ли бе напът да се разпадне. Шефът на агенцията за недвижими имоти нервничеше. Опитите му да овладее ситуацията се оказваха неудачни.

 ( пълен текст » още 8642 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Музикантът изпълняваше на своята цигулка един и същ репертоар вече втора година откакто бе освободен от работа и свиреше на улицата и в подлеза.

 ( пълен текст » още 1605 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Церемонията свърши. Така и не помня какво ми казаха, когато ми връчиха сгънатия флаг. Не очаквах, че ще има толкова хора, но очевидно не беше останал без приятели. Но нямаше роднини.

 ( пълен текст » още 5047 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На долния етаж нещо изтряска. Деница се стресна и се надигна на лакти. Очите й се ококориха и сякаш потъмняха от тревога. Пресегна се и изключи радиото. Ослуша се. По това време в къщата не трябваше да има друг човек, освен нея. Възможни ли бе да е влязъл крадец?

 ( пълен текст » още 6821 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Сградата е ничия. Съборетина в края на града. На първия етаж сме. Втория още го има, но е непристъпен – паднали греди, стълбището е до половината, боклуци… Боклуци има и на първия, но се живее. Поне ние живеем. Четирима сме.

 ( пълен текст » още 4600 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В просъница ги чувам. Падат тежко. Капки. Есенни. Задържам дъха си, броя ги. Падат неохотно, като сълзи. Плаче небето, а не иска. Стиска ги.

 ( пълен текст » още 1637 знака | 3 коментара | оценка: 5 )