Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | МаргаритаПубликувано от Administrator на 12.03.2020 @ 15:21:24 (149 четения)автор: Balchik През 60-те години на миналия век със семейството ми живеехме и работихме в Държавно Земеделско Стопанство, където имаше всички условия за живот: Държавни жилища за всички служители; Красиви паркове с декоративни храсти и цветни градини;
Нейните кълбетаПубликувано от Administrator на 11.03.2020 @ 15:05:39 (140 четения)автор: Mommy_Shark Беше преди, имаше време, което и сега свети за мен като огромен екран, на който се прожектират мигове на капсулована хармония, на концентрирана красота, на космическо спокойствие, на дом, любов, на най-тихото тихо, на най-кръглото щастие, все едно гениален психиатър е създал спомен за терапия, лекуваща всяка душевна болест.
Purgatorium, Част петаПубликувано от anonimapokrifoff на 01.03.2020 @ 11:41:24 (125 четения)автор: LeoBedrosian Тъмнина. Очите му отказваха да се отворят. Дали не бе прекалил с освежителните питиета снощи? Спомените му от вечерта бяха приятни, но установи, че последното, което си спомня е деколтето на пияната третокурсничка и ферментата, който се стича между двете полукълба на пищната ѝ гръд.
Между вярата и разумаПубликувано от anonimapokrifoff на 27.02.2020 @ 09:07:44 (179 четения)автор: edelweiss_95 Споменът за нея не го напускаше. Тя не бе просто момиче, а дух, който се рееше в неговия микротеос. Сякаш се бе превърнала в негов образ и всичко, което бе познато на единия се предаваше и на другия. Двамата бяха завършени. Можеше да се гледат дълго и да не разменят нито дума, но това не беше странно за тях. Техните сърца пулсираха в еднакъв ритъм. Думите не бяха важни. Онова, което ги влечеше един към друг, беше много по-силно. За тях нямаше пространство, а единствено синергия. Благодарение на обичта, която ги движеше, те не знаеха що е болка. Изпитваха щастие, което се осъществяваше в пълнота помежду им. Тази цялост ги представяше пред останалите като нещо съвършено - идеал на едно отминало време.
Огледалце, огледалцеПубликувано от viatarna на 26.02.2020 @ 15:36:37 (110 четения)автор: valentinka Бях десет годишна, когато тате и мама ми подариха огледало. Само бях чувала за такова вълшебство. Моите съученички и приятелки се фукаха колко са доволни, че всяка сутрин се гледат, решат и пудрят преди училище. Бях много щастлива, че ще ми се удаде тази възможност и аз да имам такова огледалце да се видя как изглеждам.
Purgatorium, Част четвъртаПубликувано от Administrator на 25.02.2020 @ 15:55:23 (102 четения)автор: LeoBedrosian „Низовете от последователни реалности се движат в низходящ ред. Възходящият е податлив само на Аеол. Единствено нему е присъща обратната последователност. Липсата на логическа взаимовръзка в авторитарното движение от горе надолу обуславя единството и ненарушимостта на Аеол…“
Ръката, която…Публикувано от Administrator на 23.02.2020 @ 19:01:01 (166 четения)автор: Mommy_Shark Старата къща сподавяше дъха си и чакаше безпомощно. Толкова бе напрегнала гредите и старото си тухлено тяло, че едва укротяваше стъклата да не пищят, а вратите да не се отварят сами, като гигантски криле на обречен прилеп. Грохналата сграда не смееше да диша, за да не изпусне и запамети отново онова, което ще причини ръката в замръзналия сумрачен следобед в самото ѝ сърце - стая 33 на третия, последен етаж.
Небесно явлениеПубликувано от Administrator на 23.02.2020 @ 16:10:47 (176 четения)автор: zinka Гледам, гледам... – и нищо не виждам!
– Видя ли го? Виждаш ли го? Там, бе, между двата облака. Не тези едрите, малко под тях, по в дясно, по-близо до този облак дето на кораб мяза...
НедружелюбнатаПубликувано от anonimapokrifoff на 21.02.2020 @ 11:51:06 (137 четения)автор: Symbol Тя живееше във входа на третия етаж в северните апартаменти, където слънцето огряваше само лятото в късните часове, а зимата се отразяваше само от стъклата на отсрещните апартаменти.
Вторият живот на книжите-клошариПубликувано от anonimapokrifoff на 21.02.2020 @ 11:49:35 (206 четения)автор: CheGuevara Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима.
| | |
|
Пролет иде (по К. Христов) » показани 59791 от 125000 заявени |
Публикувано на 09.04.2013 @ 17:32:01 (1309 четения)
автор: arhiloh » раздел: Хумор и сатира
"Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето. Напред беше Индже с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв на вълци наваляха на диви коне кърджалиите на Сиври билюкбаши, на Едерханоглу, на Дели Кадир и други главатари..."
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|