Звъненето на телефона накара Цветан да надигне глава от възглавницата. Незнайно защо се бе напрегнал. Стана, отиде до вратата и надникна в хола. Баща му вдигна слушалката и се заслуша. Говорещият от другата страна смотолеви нещо, после Цветан ясно долови думите „Можете да си я приберете“. Те му прозвучаха малко страшно, макар че само можеше да предполага за какво се отнасят.

 ( пълен текст » още 14551 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Разказ за безсмъртният старец

Стоглавата ламя на сушата беше понесла на огнените си езици цялото село. Замлъкнаха дори птиците от жега и страх. Облаците висяха като пламнали гущери и кървяха над нивите. В прегръдката на невидимите пламъци издъхваше и всяка живинка.

 ( пълен текст » още 6319 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Лирична проза

Монахинята пристига на морския бряг, за да изпрати залязващото есенно слънце. Тя е щастлива без да знае това. Обича да стои на Вълнолома и да наблюдава морето и ветрилото на прелитащите чайки.

 ( пълен текст » още 3828 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Неприятно е когато е неделя, а нямаш пари. Зизу разсъждаваше по този казус сипвайки в чашата си последното останало кафе.

 ( пълен текст » още 4647 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Само тя знаеше пътя на своето проклятие, проклятието, с което всеки сам се беше орисал. Животът е избор, това беше научила дори козата умряла от студ мислеща, че „има студ „,вместо, че „няма топло“ . Сега трябваше да си избере име, име, с което на излезе на сцената така, че да я видят да не е off road, както е модерно да се казва.

 ( пълен текст » още 4050 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Обичаше да лови риба. Нощем. Имаше една стара и изкърпена лодка на повече години дори и от него самия. Но гордо носеше номер име: 394556 Созопол "Русокоска".

 ( пълен текст » още 1813 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

"По програма" ходехме на Велика плажа. Сутрин от 8 до 12 и следобед от 4 до 7. Велика плажа е на около 15 км от Улцин, но Милчо имаше за задача да ни вози насам-натам. Горкият Милчо! (Дебеличко момче, нямаше 30 според мен, със "златен" ланец, дебел два пръста на шията...) Толкова му беше зле от слънцето, ама нямаше как да се скатае! Нали е на работа! Не си носеше ни чадър, нито дори кърпа, за да поседне на пясъка. Току се присламчваше към някой от нас, мяташе тениската си и клякаше на нея.

 ( пълен текст » още 4367 знака | оценка: няма ) 

Задачата на пръв поглед изглеждаше сложна, обаче Дора Гоцова прецени, че ще се справи. Бе мислила много по въпроса и на моменти, заради колебанията, бе напът да се откаже. Това нещо определено не бе по силите на всяка жена. Първо на първо тя тежеше едва 52 килограма, докато мръсникът бе същинска грамада – 130 килограма, повечето от които мускули. Страх я бе, разбира се, но чувството за справедливост й даваше сили.

 ( пълен текст » още 14581 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Борис Сараяни се отпусна на шезлонга и впери поглед в безупречно синьото небе.
Трябваше да признае, жена му беше права - мястото си струваше. През годините няколко пъти го беше подканяла да отделят една седмица, за да се насладят на полагаемата й се едноседмична почивка във фирмената вила на морето. Той обаче винаги намираше причина да се измъкне - почивката с колегите на жена му не му се виждаше добър вариант за разпускане.

 ( пълен текст » още 17170 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Изпъшках тежко докато се надигах от стола. Затворих си очите когато минах край огледалото – не исках да виждам отражението си.

 ( пълен текст » още 8150 знака | 1 коментар | оценка: няма )