В памет на баща ми

Юлският ден настъпи рязко – с огненожълтото голямо слънце, което се показа на хоризонта и обичайната топла наситеност на въздуха.

 ( пълен текст » още 4585 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Отидох на тази среща с огромно нежелание. Първо – защото не бях във форма, и второ – защото се опасявах да не дойде Мартин. Не исках да го виждам, по-скоро не исках той да вижда мен. Да, отношенията ни бяха особени. Всъщност какви ти отношения! От пет години не се бяхме засичали. Той не ми се обаждаше, а и аз не му се обаждах. Нищо чудно да се беше оженил и да имаше деца. Казвах си, че от това изобщо не ми пука. Иначе лесно можех да се сдобия с информация за него, като поразпитам бившите си съученици. Но не, това бе под достойнството ми.

 ( пълен текст » още 8833 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

— Изяж си вечерята!
— Няма...
— И снощи не хапна.

 ( пълен текст » още 6785 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

— Стягай се, жено, кметица ще ставаш! ‒ извика гръмко Генади и тръшна вратата зад себе си. Ухилен до уши, приближи до гледащата го с недоумение жена и повтори: ‒ Кметица ще ставаш, не чу ли?

 ( пълен текст » още 10758 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В службата теглихме жребий и за жалост на мен се падна „честта“ да отида на свиждане на шефката. Предния ден един колега бе извадил късата клечка. Не се бе оплакал човечецът, аз също не смятах да се оплаквам. Късмет, какво да се прави. От друга страна и тя е човек. Колкото и да я мразят всички, заслужава поне малко внимание. Най-хубавото от цялата работа бе, че тя нямаше да може скоро да вилнее в офиса. Наслаждавахме се на невиждано допреди седмица спокойствие.

 ( пълен текст » още 7486 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всичко се разрази за минути. Докато дядо Минко седеше на пейката пред вратника и чакаше някой да сe излъже да мине да си побъбрят, като се радваше на новоизлюпените щъркелчета отсреща на електрическия дирек, небето така причерня и натежа!

 ( пълен текст » още 10127 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кихнах в яката на един тип в автобуса и му се извиних. Той ме изгледа лошо, изглежда си въобрази, че яко съм го оплюл, извади салфетка, обърса нещото от вратните си жили и отново ме погледна с кофтия си поглед. Салфетката беше суха. Дори не беше жълта. Направо може да се каже, че нямаше дори за какво да му се извинявам.

 ( пълен текст » още 3024 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

При баба Мара се ходеше с два зора. За лек или за акъл. Още на вратата те пресрещаше тя и троснато питаше за кое от двете. Рядко людете си тръгваха без да получат туй, за кое са дошли. За цяр се ходеше по всяко време. Ама за акъл – все по тайна доба, да са се прибрали сички от къра, да са се сбрали около софрата и даже куче вън да не пролайва. Щото акълът ѝ беше особен един такъв, не вървеше посред бял ден за срамотии да питаш.

 ( пълен текст » още 9507 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Стълбите изглеждаха страховито. И сякаш се смаляваха високо горе. Поне трийсет бяха, а отвъд тях се мержелееше сиво, неприветливо небе. Подлезът бе почти пуст. Теодора стоеше долу и се чудеше как да подходи. За пръв път се сблъскваше с подобно предизвикателство. Никой не си бе направил труда да я инструктира. Усети, че сърцето й е ускорило ритъма си. Тревогата й се засилваше.

 ( пълен текст » още 8832 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Действието на настоящия разказ се развива в началото на деветдесетте години на двадесети век. Полицейския участък на улица Сьодерманланд номер шестнадесет в шведския в град Вингокер приличаше повече на тих офис отколкото на правоохранителна структура.

 ( пълен текст » още 8323 знака | 2 коментара | оценка: няма )