„Здравей!” – чу в слушалката любимия глас. – „Обаждам се само да ти кажа „добро утро”. И ще те чакам след два часа на нашата спирка.”

Тя дори не успя да отговори, когато се чу прещракване и телефонът от другата страна се затвори.

 ( пълен текст » още 5232 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

„Туп-туптуп-туп-туп…“ Бастунът на Дана подскачаше по неравните плочник на тротоара, като се мъчеше да подбере най-безопасния път за сакатия й крак. От автобусната спирка до нейното място под ореха имаше около 50 метра, но за нея цяло изпитание.

 ( пълен текст » още 5020 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Баба Ганка имаше бузи, по които червенееха тънки капилярни жилки – също като на ябълките в градината ?. Те бяха особен сорт, който никога не съм намирала по магазините и който растеше само там – в долната градина, на междата между нашия двор и този на съседите. Наситеночервени, сладостни, с една кисела нотка – целите сок и вкус.

 ( пълен текст » още 12330 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

“Oh, sing to me,
my lady of the sea,
show me the way
with your melody!”
“Arms of the Ocean”

 ( пълен текст » още 12679 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Нашият живот е историята на нашите срещи.
Антон Кнер

Паднал е сняг през нощта.
Времето на изгубените ръкавици ще започне отново. Побеляло е навсякъде. Приказно бяло. Тази зимна картина не е нещо необикновено. Така е всяка година. Зимата идва и всеки ден могат да се видят изгубени ръкавици в снега, по тротоарите, в автобусите, в трамваите - навсякъде. Най-често изгубената ръкавица е само една. Рядко ще се случи някой да загуби и двете. Дамски, мъжки, детски ръкавици. Изгубени. Те никога няма да бъдат потърсени. От топлина нужда има всеки. „Колко жалко!“, помислих си аз още преди много години, когато за първи път бях забелязал изгубените ръкавици.

 ( пълен текст » още 21638 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато отвори вратата на кръчмата дядо Еленко с изненада видя всички свои набори наредени на пейката край дебелата каменна стена. Той се спря за миг на вратата, стискайки здраво с едната си ръка дръжката ѝ. Малките му полуслепи очи зашариха из цялата кръчма сякаш търсеше някой.

 ( пълен текст » още 6175 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тя с мъка отвори очите си, опита се да ги разтърка с обратното на дланта си, но болката, която изпита, я накара да потръпне. Не знаеше кое време е и дали е ден или нощ. Студеният сковаващ мрак , който изпълваше

 ( пълен текст » още 10281 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Той вървеше по улиците, но непрекъснато се оглеждаше кой е с маска, кой не е с маска и дали има някой който върви близо до него. Свиваше се и си пръскаше непрекъснато ръцете със спирт.

 ( пълен текст » още 9369 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

На Димитър Талев

 ( пълен текст » още 4675 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

/Писна ми! Не издържам вече! Това не е нормален живот а някаква пародия. Не искам повече такъв живот. А и какъв изобщо е смисълът? Какъв? Не виждам за какво да продължавам. Не си струва.Само проблеми и за какво? Неспособен съм да се справя. Не искам такъв живот. Искам да се откажа. Искам да съм волен като птиците. Да забравя за всички проблеми и тревоги.-мърмореше човекът докато оправяше леглото си за лягане.

 ( пълен текст » още 8568 знака | 1 коментар | оценка: няма )