От три дни съм опънал хамака между двете джанки на село.

 ( пълен текст » още 1282 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Господин Пиндиков не разбира литературата. Когато чете у Максим Горки: "Човек , това звучи гордо!" – не схваща добре какво всъщност му е толкова гордото на човека и за какъв точно звук става дума. У Пеньо Пенев пък не проумява защо "Човекът е човек когато е на път". Нима ако си седи спокойно в креслото или да речем на трикрако столче престава да е човек? Още по-неразбираем е Блез Паскал: "Човекът е мислеща тръстика". Откъде накъде тръстика, а не примерно глухарче?

 ( пълен текст » още 5645 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Студено лято. Няма как другояче да го нарека. Сутрин ставам на 13 градуса по Целзий. По пладне се вдига до към 18. Това е всеки ден. Днес беше изключение. Сутринта термометъра показваше 11. Ставаме, намятаме халатите и излизаме на въздух да си пием кафето. Излизаме в едно малко дворче оформено между къщата и гаража. Малко дворче с много цветя. Всичките в саксии.

 ( пълен текст » още 2403 знака | коментирай | оценка: няма ) 

След едно любовно разочарование Пиндиков си купи куче. О, какъв великолепен пес беше това! Забележителен във всяко отношение. С козина проскубана само на две-три места, с клепнали, интелигентни уши, с дълга опашка завита нагоре и малко встрани. Очите му гледаха умно, добродушно и откровено. Липсваше им злобата дето проблясва от време на време в погледа на Четников и тъпото излъчване на Порталски.

 ( пълен текст » още 7826 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Събуждам се рано, между пет и половина и шест. Навън е тъмно още. Присягам се да запаля нощната лампа. Поглеждам си часовникът. Толкова е колкото предполагах. Излежавам се. След малко чувам стъпки по коридора. Вратата на спалнята ми се открехва, но стъпките продължават и след това надолу по стълбите. Чувам, че външната врата се отваря. Пускат Пачу навън да се изпика.

 ( пълен текст » още 4164 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Щом дойде събота ставам много рано, измъквам се внимателно от топлите чаршафи, нахлузвам скъсания панталон, надявам протрития анорак,прокрадвам се в кухнята,в коридора и откачам от закачалката пробитата си платнена торбичка.После отварям вратата и хуквам надолу по стълбите без да се оглеждам.. Бягам. Хуквам почти панически,малодушно,отчаяно и дори нетърпеливо. Защо бягам? Не зная

 ( пълен текст » още 7335 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Първото нещо, което видя Дафина, щом отвори очи в мразовитата януарска утрин, беше цветето. Беше разцъфтяло тихомълком през нощта. Червената му къдрава усмивка грееше сега на фона на заскрежените стъкла на прозореца. Източило нагоре крехкото си зелено телце, мушнатото като че ли се надигаше на пръсти, за да види шумния човешки мравуняк, който се виеше долу, под прозореца.

 ( пълен текст » още 2155 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Може би никога нямаше да се обади на този човек. Много пъти си беше мислил да го направи, но все нещо го спираше. Георги знаеше какво – страх. Преди цели девет месеца един приятел му продиктува телефона на Тодор Тодоров, но всеки път, когато се сетеше за него, блокираше. След няколко минути нещо се случваше и Георги примиренчески си казваше:

 ( пълен текст » още 44439 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В събота (вчера) ходихме до Сан Хосе, да разгледаме къщата на г-жа Уинчестер. Направих съответните снимки и ги качих в галерията си.
Снимки на къщата

 ( пълен текст » още 7293 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Та, днес ще гледам китове. Предният ден видях, че лодката която ми хареса за тази работа тръгва в 12 по обед. Имах цяла сутрин да се натуткам.
Започнах денят както обикновено – кафе и портокалов сок. Пуснах телевизорът да погледна новините – борсата, времето, кой какво що. Нищо особено. Качих се горе да си тегля един „бръснич” и да се издУша. Бавна процедура! Няма за къде да бързам. Ако бързах – двадесет минути и съм готов.

 ( пълен текст » още 8344 знака | коментирай | оценка: няма )