Зевзеците са много интересни хора. Има един бай Пенчо. Все пред Зоопарка се навърта. Води за поводите две малки кончета – шотландски понита. Води ги и се провиква:
- Еври бари на магари!
Дали денят е сряда, дали седмицата е предпоследна от месеца, а самият месец – ранноесенен, познавам по това, че навън вали ситен, всепроникващ дъжд, а вътре в мен пълзи непонятен страх и досаден глас лигаво шепне: “Нищо не те спасява от жестоката необходимост да продължаваш да живееш
На вратата имаше бележка, че тази вечер курсът се отлага поради внезапен ангажимент на водещата. Извиняваха се за причиненото неудобство и обещаваха през следващата седмица да наваксат с часовете.
Днес в едно малко селце, най-всезнаещият се, най-хубав и най-желан от момите, младежа Владимир реши да поиска ръката на най-хубавата мома насред центъра на града.
От Кайро до Александрия се отива най-лесно с влак или с автобус. Рекох да опитам и двата. Ей така, мнение да имам. Отидохме с влак. Блага работа! Вагоните бяха отворени, без купета. Пушенето беше забранено навсякъде по влака и мястото между две отсрещни седалки беше предостатъчно човек да опъне крака. Хубаво и удобно. Слезнахме на гарата в Александрия и наех такси.
Кевин бавно отвори очи. Погледът му се плъзна сънливо из тъмната стая. Бавно се надигна и седна в леглото. Както обикновено, след дрямка се чувстваше двойно по-уморен. Очите му пареха. Бавно ги разтърка докато пристъпваше към стола в ъгъла на стаята. Взе метнатия там избелял и стар тъмносин халат и го облече с пъшкане.
Яна мразеше да я пращат в мазата. Катинарът, голям и ръждив, заяждаше и тя с усилие се бореше да обърне ключа. Веригата издрънча глухо в дървото и се залюля на халката.