– Батко, моля ти се, стига си дращил с това перо, стържеш ми направо в мозъка! – треперещите дълги пръсти леко разместиха мократа кърпа върху челото на кестенявата глава.
– Дращя аз... нали някой трябва да ти оправи заврънкулките! – изръмжа невъздържано посивелият мъж иззад писалището и хвърли ядосан поглед към одъра, на който се беше проснал брат му. – Добре, че е батко ти Мишо насреща, иначе за никъде не си. Както я караш, ще си пропиеш някой ден и дипломата...
– Изпотрябвала ми е – заломоти отегчено кестенявият. – Тоз дебел пергамент и така за нищо не става, даже за...