При Бай Тошо, по-рано, бе по-всяко време
от баницата всеки иска парче да вземе,
да бъде колкото се може по-голямо,
да пропусне да си хапне просто няма.
Всички новобранци издокарани в еднакви униформи, бяха отново строени на малкият плац. На Еди плаца му заприлича на езеро, пълно с хиляди зелени жаби и изпадна в паника. Накъдето и да се обърнеше, все виждаше себе си.
"Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето. Напред беше Индже с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв на вълци наваляха на диви коне кърджалиите на Сиври билюкбаши, на Едерханоглу, на Дели Кадир и други главатари..."