Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
Част 2
„Добре де! Ще думам! Та мисла си още то Онава не мяза ни на чиляк, ни на дзвер.”
„Ха! – сякаш се стряскам от почуда аз и после се чува да продължавам - Ха сега де! И к’во е тогава?”

 ( пълен текст » още 40153 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.

Шест сутринта е! Един приятел чакам. Ще ми помага да вършим едно добро дело. Трябваше да дойде къде седем без петнадесет. Обажда ми се преди малко - притеснен. Щял да закъснее два часа и нещо.

 ( пълен текст » още 37041 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Нищо не можеше да подготви психиката на Хенри за подобна изненада. Обърна набързо питието пред него, после още едно, направо от подноса и попита:
- Вие явно сте високопоставена и изявена личност в обществото. Позволете да попитам за името Ви и да изразя изненадата си, как така досега не сме се запознали.
- Аз съм Клеопатра. За вас съм Клео.

 ( пълен текст » още 10117 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз остана цяла вечер при Майк. Той заспа буквално след разказа. Жената не можа да мигне. Очакваше Владимир да се появи и да я викне. Той не го направи.

 ( пълен текст » още 19185 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Светлините в студиото засияха така внезапно, както и бяха загаснали. Не бяха прекарали много време извън ефир, но паниката и объркването можеше направо да се помирише. Екипа нищоправеше и беше като гръмнат, охраната нахлуваше, готова да употреби сила срещу натрапниците, асистентите се въртяха като пумпали и чакаха нещо като подсказка за следващите си действия.

 ( пълен текст » още 6228 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Памела се наслаждаваше на офиса си. Обзаведен изцяло по неин вкус, представляваше симфония от кожени дивани, компютърни джаджи и зеленина. Доставяше и радост и едновременно с това показваше високо положение и авторитет във фирмата. Кожата беше демоде, наистина. Обаче, миризмата идваща от нея опияняваше и отпускаше. Настойчив звън на телефон прекъсна ритуала по зареждане преди ефир. Всичките и подчинени знаеха, че мрази и е забранила да и звънят, когато се усамотява в офиса преди предаване. Следователно имаше пожар. Звънеше някой от горните етажи. И беше належащо да отговори. Победи раздразението си и вдигна слушалката:

 ( пълен текст » още 4789 знака | коментирай | оценка: няма ) 

главоболната програма "Терминатор", превърнала се от само себе си в "Клеопатра". Беше написал безброй доклади. Те, естествено бяха прегледани повече от безброй пъти. И така се бе стигнало до уговарянето на срещата му с президента. Беше сигурен, че паниката е при висшестоящите, не при него. Имаше същите заключения и решения като тях. Не истеризираше, защото вече беше приел неизбежното. Те, още не.

 ( пълен текст » още 6425 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В дните до края на следващата седимца ще Ви постна началото на романа. Така, както ще бъде отпечатан на хартия, ако и когато се стигне до редактирането и издаването му. Тоест, не са части оттук,оттам. А страниците от 1 докъм15. Последователно.Надявам се, че идеята ще Ви хареса и ще ме подкрепите за донаправата на ръкописа със средства по следната сметка:

FINVBGSF
IBAN: BG02FINV915010BGN098C4
Спас Христов.

 ( пълен текст » още 5421 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Шкафчето до главата ми започна да вибрира някъде около два и половина сутринта. Звукът на телефона беше изключен, но нервното му подскачане върху дървената плоскост в момент, в който навсякъде е тихо, закономерно предизвика ефекта на бързото събуждане с учестено сърцебиене.

 ( пълен текст » още 14076 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост.

 ( пълен текст » още 31657 знака | коментирай | оценка: няма )