- Как ви се вижда?
Стивън огледа още веднъж огромната модерна лаборатория
- Впечатляващо – казваше истината, определено беше впечатлен и от мащабите и от това, докъде са стигнали
Азиатеца срещу него се усмихна

 ( пълен текст » още 12003 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Сергей, Андрю и момичето продължиха пътя мълчаливо. Скоро Роуз видя първите ученици и охранители.
Да, тук беше като в казарма. Вече повечето групи се бяха сформирали за тренировки. Лилия ги посрещна пред една от бараките.
Колкото и да се мръщеше, пред жената Андрю се преобрази за секунда. Изражението му стана каменно. Слушаше нарежданията на Лилия и кимаше стегнато, като войник, като почти не взимаше отношение в разговора.

 ( пълен текст » още 16383 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На другия ден Лилия върна момичето в школата без да коментират разговора с Марк.
Роуз знаеше, че Лилия е доволна. Доволна беше, защото Марк разказа на дъщеря й това, което тя още не можеше. И Роуз беше доволна.
Даде си сметка, че не е сама. Не е различна и не е луда. Напротив, беше значима. Беше дете на легенда и истински сурови бойци я пазеха, като ценна вещ. Беше тяхно дете, също. Дори и никога да не го е усещала, те винаги са се грижили за нея.
Да, тя беше принцеса. Но никой от съучениците й нямаше да го разбере. Не още.
Не искаше!

 ( пълен текст » още 21312 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Сякаш имаше нужда от подобни емоции. Не обичаше Академията, не обичаше еднообразния живот тук, но точно това еднообразие й носеше сигурност до сега. Просто живееше, тренираше и понасяше наказанията си. А сега? Как можеше да забрави този странен човек. Той беше невероятен. Имаше не повече от двадесет години, но погледът му беше като на сто годишен старец. Роуз се страхуваше от него и като всяко забранено нещо, просто не можеше да се откъсне от спомена за целувката му. Вече знаеше, че не може да го остави. Ако той се върнеше наистина, тя щеше да тръгне след него и нямаше да има волята да се спре!

 ( пълен текст » още 19724 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 65388 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Разбира се, беше изтървала половината от занятията за днес и знаеше какво й предстои. За зла участ още на входа я хвана Дея. Бясна. Роуз застана мирно пред нея.
- Роуз, имаш ли някакво обяснение за действията си? Дай ми някакво елементарно обяснение защо пропусна четири часа от редовните си и задължителни учебни занимания. Иначе ще те накарам цяла седмица да чистиш кофите за смет в Академията.

 ( пълен текст » още 10410 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Искаш Дея да я тренира?
- Да!
- След училище? Сама? През всяко свободно време, което има?
- Да.
- Ти луда ли си?
- Не.

 ( пълен текст » още 10735 знака | коментирай | оценка: няма ) 

( или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 34606 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Роуз продължи да тренира и да ходи на училище. Както обикновено. Не искаше нищо повече от това, живота да си продължи както обикновено. Не знаеше с какво се занимава Лилия Лори, избягваше я до колкото беше възможно. А това беше доста трудно. На всякъде говореха само за нея. За великата, недосегаемата, желязната Лори. Вече нямаше ученик или учител, който да не знае коя е истинската самоличност на гостенката. Емоциите и настроенията на познатите й варираха от завиден респект, до пълен ужас. И на всякъде говореха само за нея. И ако до сега Роуз вярваше,че се чувства тук, като в затвор, сега вече разбра какво наистина значи това.

 ( пълен текст » още 18073 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 64583 знака | коментирай | оценка: няма )