Той:
Ти кажи и аз ще кажа -
думи мислени, думи пазени за края!
Тя:
Кажи - дори ме излъжи, но аз ще ти призная
дъха ми дълго чака на теб думите да каже!
... в минутите преди дъжда, щом възел въздухът натегне,
върху плешивите бърда потеглят облаци безредни,
далечен – гърмелът гърми, и сякаш кърти небосвода,
седим на хълма тъй сами, но аз край теб съм го̀ла во̀да! –
не мога ти предложи път, по който в зимата да хлътнем,