Щурците събраха всички парчета от скъсани ноти.
Петолиние начертаха по прашният път през полето.
От лунни лъчи, опънаха струни за цигулките нови,
с мелодия чудна, покориха звездите в небето.
Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В глътка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.
... там – на горската полянка, просто от нема й къде,
както легнал бях на сянка, в миг девойка ми дойде –
с бял косичник, рокля бяла вейна ми нашир и длъж,
от небето ли слетяла? – ми припомни, че съм мъж,
със усмивка дяволита, с разтреперано гласче
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 841
ХуЛитери: 6
Всичко: 847
Онлайн сега:
