... девойката с изящни рамене и, Господи! – с тъй гъвкава походка,
влетя във утринното кафене, в което пиех първата си водка,
усетих ѝ парфюма „Givenchy”: – Свободно ли е? – тихо ме запита,
и изведнъж – във двете ми уши – разнесе се див громол на копита,
поръча си чашле малинов чай, последно чай пих в две и второ лето,

 ( пълен текст » още 865 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мъжът ми трябва да е, като старо вино,
да ме опиват сладките му устни
и даже снежна буря да се вихри във душата ми,
да ме притегли, да ме топли, да не пуска

 ( пълен текст » още 1462 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Още си за мен жена красива
и завихряш страстни ветрове.
В самота сме безнадеждно сива.
Глас далечен с болка ме зове.

 ( пълен текст » още 267 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тя сутрин се събужда много рано.
Разкършва рамене със тае бо.
Кафенцето си пие с Дебелянов.
Или отваря томче на Рембо.

 ( пълен текст » още 1095 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато ме наказваш със мълчание,
из лабиринта му безсилен бродя,
минавам километри разстояние,
но никой път към изхода не води...

 ( пълен текст » още 809 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ще те цункам сладко и по буза,
ако станеш моя вечна муза.
Ще ти пиша стихчета безкрайни
за любов и други наши тайни.

 ( пълен текст » още 264 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината.
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата.

 ( пълен текст » още 488 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

От облак кротък ръми, небето олеква,

 ( пълен текст » още 877 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Да не беше се клел и заричал поне,
щом прегърнеше в нощите лудата.
Колко пъти отрекох те – на коленè?
Ти по мъжки си чакаше чудото.

 ( пълен текст » още 798 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Дали когато няма да ме има,
ще плаче някой? Моля те, недей!
Аз ще съм тук, но в песен и сред зима,
ще будя някой сбъркан чичопей.

 ( пълен текст » още 607 знака | 1 коментар | оценка: 5 )