Бивш военен от Стара Загора
си разпънал палатка на двора;

Ухилен, катаджията козирува бодро:
- Добър ден, сержант Петров, моля слезте от колата и отворете портфейла за проверка...
- Ъ?
Катаджията, очевидно във весело настроение, се разсмя:
- Ама съм и аз – все изпреварвам събитията...Багажника отворете...

Нощта се спусна като кръв
от болнична пипета.

родени от жена (несъвършени)
се втурваме в житейския си път -
две шепи плът, неврони, вени,
уста-зарядно и духът...

На босилек ми мирише -
вдъхновено-еротично.
Мисля ода да напиша,
по махленски поетична:

Съзрях я днес в чорбицата от лапад –
таман си сипвах с кеф едно черпаче.

Не си отивай, моля те, недей!
Виж, сълзи по ресниците ми трепкат.

- Дай едно...Та викате – жени, виагра, женитба! То, ако женитбата беше хубаво нещо - и Господ щеше да е женен. А не да хойка по разни бивши деви Марии.
Не, не се оплаквам - жена ми е хубава, умна, работна. Ех, да беше и чужда - цена нямаше да има. Шие, глади, кърпи - направо не личи, че е работила.

Дори с двеста кожи
аз да се покрия,

Пролет

Врабецът рошав глупаво свирука
възпявайки фалшиво битието,
и Дядо Мраз разкара се оттука
с шейната си на север в ледовете.