Пропя на утрото петелът герест –
червеният му гребен се показа над гората.
Велосипедистът-слънце запъхтян
върти педалите усърдно
по синия си дълъг път.
Все още ме боли гърбът от дългото пътуване.
("Какво си правила?" – се смеят вкъщи.)
Какво, какво – направо станала съм луда,
от толкоз път отиване и връщане!
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.