Какво е любовта?!
Нима проказа,
която трябва бързо да лекуваме?

Шампанско и две монети –
какъв късмет ме споходи!
До мене – мъж с барета,
цигара и мокър лоден

Стоя на спирката и чакам
Последния трамвай.
Но вместо него се задават
Думи на стихотворение.

къщите са като хората
някои имат душа, някои нямат
градовете са като къщите, някои имат въздух, други не

Залива ме сланата бяла
по пътя начертан за мен.
Звезда- в небето засияла,
ме чака вече всеки ден.

Нямам тяло за грях, нито мозък за бизнес.
От шамари червени са двете ми бузи.
Подарих си и двете изтъркани ризи
и живея с парченца разбити илюзии.

Това е пътят,
по който всеки ден минавам
и с просветлената си мисъл

(идилия)

Бели нощи, бели дни,
бяло ширине дори,

Градината насреща става моят храм
в часа, когато слизат ангели да пеят,
когато всички си отидат и останем само
брегът, морето, аз и гларусите в нея.

Има ласкави дни, потопени в златиста омая,
с катедрални пространства, с трогателно-синьо небе,
със мъхнати слънца в безметежната вис на безкрая
и златист хоризонт, като златно църковно кубе.