Денят преваля лека-полека. Отдръпва се мудно зад хоризонта, пълзи като прясно изваден мед, разлят по плочките и повлича със себе си късната лятна летаргия, случайно опадалите листа и сенките на помръкналите хора.

 ( пълен текст » още 2197 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Ключът на зелената Тойота леко заяде. После превъртя и двигателя изкашля след което запали. Гумите превъртяха и вдигнаха кълбо пустинна пепел.

 ( пълен текст » още 4181 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Няма ме. Ето, влизам в бара, поздравявам и никой не ме вижда. Сядам на масата в ъгъла с гръб към останалите. Има оставена чаша. Помирисвам я и отпивам жадно. Водка. Чиста и топла като жена, която ти се иска да притежаваш.

 ( пълен текст » още 2882 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

„Ще изненадам моята Хуанита. Тя ще ме цапардоса, след което ще ѝ подаря статуята на Дева Мария. Купих я за нея от пазара в Мадрас. Ще ѝ хареса и ще ме целуне. Такава си е моята Хуанита, луда и красива. Ще я награбя още в антрето.

 ( пълен текст » още 2410 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Пъстрата топка описа ярка дъга високо над поляната и потъна сред далечните дървета, а жълтеникавото куче размаха опашка и с възторжен лай се спусна след нея.
- Съжалявам, май я хвърлих твърде силно! - извика мъжът и извинително вдигна ръце, когато се спря пред детето.

 ( пълен текст » още 17446 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Седя в стара гръцка кръчма. Уморени, дрезгави морски вълци са намирали пристан тук след бурни срещи със стихиите, сластни проститутки са облягали изрусени коси на раменете им, пили са ром от чашите им, притискали са солени целувки към брадясалите им, миришещи на риба и алкохол усти.

 ( пълен текст » още 1558 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

На Иво

Срещнах я.
Мъж съм на петдесет и една години. Взел съм всичко, което мъжът може да вземе от живота. Пътища съм имал. Континенти. Океани. Приключения. Успехи. Падения. Знания. Опитност. Можене. Пари. Жени.

 ( пълен текст » още 4044 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

На Цветан Бошев - Ламята

Него го няма. От много години го няма. И всички го забравиха. Зачеркнаха го на кръст. По диагонала. По всички възможни паралели и меридиани. Няма го и няма да се върне, в това съм абсолютно сигурен. Няма да се върне не защото не иска, не защото няма къде и при кого, а защото си мисли, че животът е безкраен, вечен, прераждането е гарантирано, а времето стига за всичко.

 ( пълен текст » още 28000 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Имаме три кокошки на село. Обикновено кълват из двора изнервено, а когато край тях авторитетно мине петелът, навирват задници, перчат пера и цъклят глуповат поглед, после пак се спускат по залинялата трева да ровичкат за царевица.

 ( пълен текст » още 3583 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Светло е. Не обичам да пия по светло. Прахолякът танцува без музика, чашите са мръсни, барманката е уморена и кръговете под очите ѝ хвърлят мътни сенки върху дървения барплот, денят дълбае бръчки около устните ѝ, мотае шубраци в косите ѝ, боядисва в червено белега на лявата ѝ скула.

 ( пълен текст » още 2375 знака | 5 коментара | оценка: 5 )