| Хронология на тишинатаПубликувано от Administrator на 21.06.2020 @ 14:03:42 (163 четения)автор: yotovava Защото не предвидих бряг,
от който може да си тръгнеш,
тайфунът трие всеки знак,
надраскан със парченце въглен.
Проста ЛюбовПубликувано от anonimapokrifoff на 20.06.2020 @ 09:45:08 (186 четения)автор: Albatros ... живея си с красивата мечта,
макар че си е неосъществима,
да те прегърна нявга на света,
да ти река обичам те, любима,
Съседката ми свири на пианоПубликувано от Administrator на 19.06.2020 @ 13:23:48 (193 четения)автор: Albatros ... съседката ми свири на пиано, започва сутрин някъде към пет,
събужда ме – и нищо, че е рано, старая се да бъда мил съсед,
понякога ми иде да ѝ трясна един ритник – на входните врата,
но музиката нейна е прекрасна! – и като нея няма на света! –
Жената, която отминаПубликувано от Administrator на 26.05.2020 @ 12:44:44 (182 четения)автор: Albatros С коси на кок – и в роклицата бяла,
с фишу екрю на топлата си гръд,
тя беше най-красивата в квартала! –
Жената, дето ми препречи път.
Контурите на зимната тъгаПубликувано от anonimapokrifoff на 25.05.2020 @ 11:29:34 (141 четения)автор: yotovava С дъха си ледено писмо започва зимата да пише.
Раздран от пушеци и смог, градът сред кишата въздиша.
И уж до вчера бе добра и ласкава нощта за двама,
а днес раздрипаният здрач тъче чердже от скреж и слама.
Аплодисменти за молецаПубликувано от Administrator на 15.05.2020 @ 15:24:18 (161 четения)автор: Albatros ... да бях молец във малката ти стая,
безшумно покрай теб да си летя,
да гледам как с утайката от чая
поливаш си саксийките с цветя,
Там, дето рохолѝ дъждътПубликувано от anonimapokrifoff на 17.04.2020 @ 12:23:19 (179 четения)автор: Albatros ... тъй тихо рохолѝ дъждът, чак и на мен ми се доспива –
тъй връз изящната ти гръд се свлича светлата ти грива,
бе топъл тежкият ти кок с безбройни фибички и шноли,
мил воайор е Господ Бог! – поиска да ни зърне – голи,
Сънувам, милаПубликувано от Administrator на 14.04.2020 @ 14:26:02 (170 четения)автор: Albatros ... така сияйна идеш ми в зори, че аз до теб изгубвам ум и дума,
светулчица в безмълвните гори, по-тиха от мечтание на Шуман,
пристъпваш като в приказка добра и гледам те – разлистена и тиха,
така и не успях да разбера защо не те събрах във два-три стиха? –
| | |
|
Сънувам, мила » показани от заявени |
Публикувано на 14.04.2020 @ 14:26:02 (170 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано любовна лирика
... така сияйна идеш ми в зори, че аз до теб изгубвам ум и дума,
светулчица в безмълвните гори, по-тиха от мечтание на Шуман,
пристъпваш като в приказка добра и гледам те – разлистена и тиха,
така и не успях да разбера защо не те събрах във два-три стиха? –
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|