| Четирите ченгела на АпостолаПубликувано от anonimapokrifoff на 15.08.2022 @ 09:21:55 (97 четения)автор: Albatros ... не знам дали светът е оцелял, защото се е смял – но ми се плаче,
цял ден един на друг си правим кал и никого не бръснем за петаче,
и – уж, в един и същи детски дом децата ни играят – и заспиват,
и в две съседни ниви мълчешком цял ден орем я тая крива нива,
Пешак в полетоПубликувано от Administrator на 14.08.2022 @ 12:06:46 (82 четения)автор: Albatros ... вятър тръска на полето свлечения сеновал,
с джемпърче, назаем взето, тръгва есента на бал,
паяк мрежичка плете си из обраните лози,
в листопади на завеси хрупат ива две кози,
мокро, хлъзгаво, студено, утрото за миг поспре,
Стих, сълза и смяхПубликувано от anonimapokrifoff на 12.08.2022 @ 10:59:24 (102 четения)автор: Albatros ... подир есенните птици в небесата без предел,
облаци – стада овчици – Бог на паша е повел,
слънцето пълзи на заник – и ще падне подир миг,
в огнените му хармани хълтам – смях, сълза и вик,
висне лятото на връвка в стихналата мърчина –
Селфи със старата ми шапкаПубликувано от anonimapokrifoff на 11.08.2022 @ 09:01:37 (116 четения)автор: Albatros ... щракнете селфи с лятото, преди по пътищата нейде да отпраши,
преди мелтемът с хъркащи гърди! – да се напъха в сънищата ваши,
постройте се в редичка по един, викнете зелее-е! – срещу обектива,
под пламналия залез в цвят кармин, поседнали в тръстиката ръждива,
с рибарите връз черните скали, на плажа – край обърнатите лодки,
Бележка под линияПубликувано от Administrator на 09.08.2022 @ 12:59:57 (94 четения)автор: Albatros Много мина – и малко остана.
И – каквото живя, го живя.
Тръгвай вече? Обра си бостана.
Жъна своите тежки нивя.
Момче от миналия векПубликувано от anonimapokrifoff на 08.08.2022 @ 09:26:33 (115 четения)автор: Albatros ... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз,
да хвърлям бели камичета в яза, водата да ми гъне колелца,
Завръщане у домаПубликувано от anonimapokrifoff на 06.08.2022 @ 08:46:08 (93 четения)автор: Albatros Сланата мята тихата си свила.
И дворчето дъхти на див пелин.
Я, колко плод е дюлята роила! –
ще скрия две във маминия скрин.
| | |
|
Завръщане у дома » показани от заявени |
Публикувано на 06.08.2022 @ 08:46:08 (93 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
Сланата мята тихата си свила.
И дворчето дъхти на див пелин.
Я, колко плод е дюлята роила! –
ще скрия две във маминия скрин.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|