По следите на изгубеното ВремеПубликувано от anonimapokrifoff на 26.10.2022 @ 11:24:26 (66 четения)автор:
Albatros Щом есенното слънце разтресѐ над мене златокосата си грива,
излизам край смълчаното шосе – да видя накъде светът отива,
наникъде! – това го знам от Пруст, когото си повтарям и насъне,
маршрутите му помня наизуст – в пустеещи безмълвици си тъне,
а ние цял ден в Мировата скръб вървим подир миражите отвъдни,