... сякаш с триста невестулки бурята дойде за мъст,
люшна парковите люлки – като подир земетръс,
старите рибарски лодки ги нацепи на трески,
и през дворчетата кротки дъжд потегли на реки,
счупи моя бял прозорец, в стаята ми хлътна с вой,
Лятото издъхна и се свлече възнак в прегорелите треви.
С жълто шалче, с дрипаво елече есента в корията върви.
Спря и кукувицата да кука – тишина навред се възцари.
Своята проскубана перука листопадът метна вдън гори.
Тихо във корубата си куха гаснат рой светулчици по мрак.
... под лозницата на двора косерът кълве зърна,
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст,
... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време – и с другото, което предстои,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 811
ХуЛитери: 3
Всичко: 814
Онлайн сега:
