Писателят Гълъб Сиромахов затвори и последното преровено чекмедже, отпусна се уморено на стола и въздъхна с такава безнадежност, че чак котката на дивана го погледна стреснато и жално измяука.
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.