… защото сме си проходните пешки във този ненормално дълъг свят,
изглеждаме безсмислени и смешни, щом царят е пред очевиден мат,
погинаха ми двата офицера в безброен низ Пунически войни –
и аз живях в измамната химера, че ще дочакам по-щастливи дни,
конете ми се сринаха във боя – проводих ги под четните цветя,