Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.
Тяло тленно за последно тръгва по земната пътека
душа покорна се прибира при създателя си, Бог-отеца!
Времето е спряло песнопение с мълчание
лика в смирение е запечатил, Неофит-православен!