ХуЛите - Край мантинелата

Не ме е страх.
Вървя встрани на пътя;
посоката я знам.

Враждебен град.
Аз газя преспи мътни
във киша и във кал.

Не ме е яд,
че някой ме опръскал
със своята кола.

Във мен познат
аз пак усещам гъдел:
"Напред! Напред!" Вървя.