ХуЛите - Горски хан

на Дани, послучай дванайстата му седмица

Жабчо, Мечо и Лисан днес откриват горски хан.
Във най-гъстата дъбрава път се вие до тъдява.
Ханът е във пещера с пет отворени гърла.
две за гостите да влизат,три - спокойно да излизат.
Мечо ще е домакин, ще посреща до един
скъпи гости и клиенти, той ще среже днеска лентата.
Мениджър ще е Лисан, той е хитър и разбран,
хана вещо ще върти с ум и разум, и пари.
И за Жабчо има пост - ентъртейнер. Всеки гост
лично ще се наслади на таланта му. Дори
Лиско е замислил план школа да отвори там
за певци и за певици, жабчовите ученици.
Ето вече е обяд и се струпа шарен свят
на зелената морава срещу горски хан „Забрава“.
Зайо, Ежко и Вълкан чакат там на преден план
да излезе домакина Мечо, знаят го и тримата,
да пререже в този час лентата и с мечи глас
да открие тържествата, да развесели гората
после Жабчо с благ тенор, подкрепен от своя хор,
а Лисан да спореди сервитьорите добри
да разнасят до зори питиета и храни.
Но не щеш ли, отведнъж рукна от небето дъжд
и преди да слезе Мечо в тъмния си фрак облечен,
скъпи гости презглава се покриха от дъжда,
само Ежко на кълбо във бодливото палто
не помръдна, пази ред, за да влезе най-напред,
Всяко вещо управление взема бързичко решение
в кризисен момент такъв, шефът реагира пръв.
Викна силно шеф Лисан, откъм новичкия хан:
„Стойте, чакайте клиенти, ще разпъне Мечо тенти,
всички ще ви приюти, от дъжда да ви спаси“ –
и изскочи бързо Мечо в ярък дъждобран навлечен,
върху тъмния си фрак и с галошки на бос крак,
Вижте, вижте, на момента никнат тента, подир тента,
Мечо – домакин голям, справи се със всички сам.
Всички гости се събраха, всеки си намери стряха,
И сърнички сервитьорки носят сок от пресни моркови
в малки жълъдчета-чашки. Дъжд вали, вали юнашки
но пред пещера „Забрава“ веселбата не престава.
Както рукна отведнъж, тъй престана този дъжд,
грейна слънце, заблестя всякъде от чистота.
Мечо лентата преряза, после в кратка реч разказа
как със Жабчо и Лисан са стъкмили този хан -
хан „Забрава“ звезден хан със декор добре подбран,
със над сто места (доволно) и меню с безлкохолни,
също с детски порцион, опция за пансион
за клиенти дългосрочни...
Веселбата пак започна,
този път в коктейлна зала, украсена щедро цяла.
Сталактити, сталактони, сталагмити и неони -
безброй ларви по стените светят със фенери скрити.
Музиката заглуши всички дивни красоти,
Ля се звучният тенор посред жабешкия хор,
Жабчо пя със страст и жар (ви безумно на пожар)
и създаде суматоха - посред партито със грохот
появи се онзи слон, доброволецът Антон.
Той помислил, че гори ханът в тези пещери
и пожарната кола се нуждае от вода.
Носеше си на гърба цял танк, пълен със вода
и с хобота като с шланг, той изпръска този танк..
Птици-дами хубавици , украсени с огърлици,
вдигнаха се на ята и пищяха „га-га-га“,
кавалери мургавели се покриха - кой къде ли...
И за малко да приключи веселбата с този случай,
ако умният Лисан нямаше резервен план,
бе поканил от Лесото котарак на име Йото -
най-великият факир, прословут на длъж и шир,
Йото можеше за миг да превърне мишка в бик,
а немирните момченца в малки сгушени врабченца.
А сега, във този случай, Йото бе молба получил
в славеи да предреши Жабчо с всичките моми,
а добрия слон Антон във голям летящ балон.
Гостите стояха тихи, а над тях балон със стихове
носеше се като в транс посред славейския танц..
Млади жаби-кикирици, вече пищни славеици,
виеха се в джазбалет и изплакваше тромпет.
Жабчо - славей средногор с кръшен истински тенор
всички гости възхити с гласните си висини
и овации валяха, бис след бис по-после бяха.
Стана чудна веселба, продължава още, да.
Йото, тоз факир велик, бе постигнал звезден миг
и спечели си тогава място вечно в хан "Забрава" -
назначен за своя дар на позиция "пиар".

Р. Симова, 2017