ХуЛите - закъде пътуват мълчанията

лъкатуши по черните пътища
триста дяволи сеят в душата ѝ
зад завоя гърми и трещи
необмислена среща с предатели
на волана ѝ
пръстите неми
са отрекли на пътя съдбата
а на дъб нежен бухал
света прекроил
закодирани звуци издава
запилял се гримът ѝ обаче мълчи
с черна линия къса миражи
във багажника дремят фриволно мечти
и на счупен лък неродени терзания
коленете ѝ - смелост
копаят заслон
за нозете - капчуци прогизнали
а лицето ѝ – мокро дете
изтрезнява от дъгата замаяна
закъде все е бързала
днес
тя не знае
и „сега” вече пише история
запечатала образ и дъх на море
киха смешно и губи посоката
няма никого
свършила всичко
и човешкото в нея дори
две сълзи плуват в миглите
полудели търпения
и мълчи
и мълчи
ли
мълчи