ХуЛите - Ескиз

Лятото отмина зад дърветата
а в очите жадни на момчетата,
пожълтелите тополи на полето
нарисуваха пейзажа на небето.

Аз поех по своята пътека,
взел за сбогом връхната си дреха,
през тревите прашни на умората
и далече от шума от хората.

Там, където чака ме зората,
спуснала косите си в водата,
а денят се рее – скитник вечен
в хоризонта близък и далечен.