ХуЛите - Нощ

Едва долавяш лъх в нощта,
погълната в невидима молитва.
Ромони глухо близката река
унесена във сън утихва.

Сред танца на светулки вечерта-
е тиха в ечемичените ниви.
Небето от сърцето си събра
и посипа звезден прах невидим ...

По склоновете с къщи сгушени,
по керемиди с мъхов блясък,
над орехови листи омърлушени,
събудени от улулица с крясък...

Така загадъчно оглежда се
нощта във вирове просънени
и прави лунни гоблени,
под неосъмналите клони.

Във мрака лунен сивосин
рой аромати се надвдишват.
Цветя нашарили среднощния килим
в съня си се усмихват.

Щурци среднощни музиканти
разсвирени до висшите октави,
очакват слънцето галантни,
лъч светлина зората да запали.