ХуЛите - Щурци

Какво стълпотворение на любовта! Щурци.
А аз защо съм тук сама, а аз защо съм..?!
За влюбения и тревите са изискани дворци,
спасително въже му е висенето на косъм.

Но в менe e изтляла вече тази сляпа жар
и песента ми гледа в кладенец бездънен.
И аз съм тук изгубена — любовен вехтошар,
между любовите, реални и присънени.

Минавам през тревите — струни за любов,
и гъливерска самота в гласа ми натежава.
Не съм щурец на глад за любовта готов...
През песните вървя сама и продължавам

към сухата трева. И аз съм тук, но и не съм
изопнатата струна на последното си лято.
Стълпотворение на любовта, нахлуващо отвън,
се рее из душата ми — щурче недоразпято,

което тайно се сбогува с необятния си хор,
направил си вселена сред тревата сочна.
За влюбения всичко е постеля. И простор...
А аз от края трябва любовта си да започна.