Вигвам от спомени

Автор: secret_rose
Дата: 17.04.2014 @ 12:30:52
Раздел: Любовна лирика


Нереални са някак утрата ми,
мое отсъствие...
Вече седем лета те разплитам
и търся Зората.
По стените на вярата
твоите праведни пръсти
отброяват с резки потъмнелия стон на душата ми;
зачертават дихания,
погледи,
думи и краски
притъпили сърцето до белег
от огнена диря.
Вече седем лета,
обич моя,
жадувана,
ласкава..
тази споменна свян
не намира покой. Не отмира.
Как нататък - не знам.
Не познават очите ми мрака.
И без полъха фин на крилете ти светли
не мога
нито слънчова орис в деня си смутен да дочакам,
нито блага утеха
от топлата обич на Бога.
Само пусто,
разспръснало седем живота мъниста
под нозете на бели дервиши
молитвено зрее.
И дълбае навътре
онази болезнена, чистост -
тишина,
из която частичка от тебе
се рее.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=172493