автор: mami

В този свят на обири и кражби,
на разбити взломно зеещи врати,
своята врата аз вярно пазя,
но за нея в същност никой не ламти.

А защо?! Защото нямам злато!
Вместо перли - скрила съм сълзи.
Не съкровище, безценно и богато,
съм заключила зад своите врати.

Сто проблема в ъглите си крия,
/те таят се нерешени в мрака!/.
В мене злато и пари не ще открият -
аз на гняв и болка съм богата:

толкоз грижи - все несподелени;
и обиди - трудни за преглъщане;
сто тревоги - в мен дълбоко спотаени,
и изгнание - без право на завръщане.

Зад вратата всичко съм заключила,
като в суперохраняем строг затвор.
И разбирам, че съвсем съм се отучила
на почукване - да давам отговор.

Тъй мълчанието моя свят руши,
/от копнежи спотаени е разяден!/,
а душата ми отчаяно крещи:
ДА ГО ВИДЯ, ИСКАМ АЗ, ОГРАБЕН!

Моля се, поне един крадец
пред вратата моя да застане!
И с надежда чакам аз храбрец,
който с взлом да влезе и... ОСТАНЕ!