автор: svetomir76

В я р а

Един слепец на площада
протегнал ръка милостиня да търси,
жестоката орис го опарила бързо
и му отнела тя светлината.
Но днес, дори в този труден момент
той не спира да вярва, че утре
ще успее да зърне първия лъч
на красивото пролетно утро.

Във безумни моменти се разкъсва сърцето
и мълчаливи слова го разяждат,
нощта пак настава, задава се буря,
а океанът вещае опасност.
На леглото вехне клета девойка
и смъртта я загръща в одежда,
а очите задават плахо въпроса
за това дали има надежда.

Не се отказвайте братя,
не унивайте толкова бързо
в този свят на измами и разбити мeчти
ние трябва да бъдеме твърди.
И кой знае ... може нашият Бог,
в който всеки вярва или се надява
да прати на всички нова любов
или малко повече ВЯРА.


_______________________________ _ _ _ _ _ _
Това приятели е най-важното! Да имаш Вярата. Няма човек, който да го е разбрал по-добре от мене. Ежедневно се боря за живота си, на хемодиализа съм, като веднъж съм бил трансплантиран в Пакистан - неуспешно. Наместо да се предам и да спра да се боря и приема факта, че ми остават още няколко годинки живот във вид на вегитиране, аз започнах тежка и трудна Кампания, с която да убедя хората, че имам право на живот и просто съм бил без късмет, защото съм роден в България. Сега набирам средства за нова трансплантация този път в Европа и се моля Бог да помага и Вие приятели също. И вярвам, че ще успея.
Иска ми се да пиша още и още....
Вдъхновението ми секна тогава, когато разбрах, че съм болен. Това стихотворение съм го писал отдавна и искам да вярвам, че ще има и за какво да пиша още дълго време.
До тогава ми остава да се моля... Дано Бог или хората ме чуят. Или и двете защо не. Вярата ми е най-важна! Та нали иначе ще съм мъртав.

Който иска да помогне, може да сложи банер с линк към моя сайт на сайта си или просто да го посети:

WWW.SVETOMIR.ORG

Там е описано как може да ми бъде помогнато.

Бог да е с Вас!