автор: Marta

Самоирония живее в къща между тези на
Меланхолия и Страдание,
рядко си е у дома обаче.
При зов sos
за минута скача в екип с десен "милитари" и поема на акция
в сенките на акациите.
Акциите и се повишават при повсеместни кризи и депресивни състояния.
Спасява за спорта - не търси признание.
Самоирония притежава тънка иронична усмивка, която увенчава със
звънтящите си халки носа на всяка несполука.
Като пожарникар използва улука,
      за да бъде по-скоро на разположение.
На Самоирония не и дреме
от лошото време
от ръждата
от самосъжалението
от трафика
от крясъците
от помиярите
от съседите - чалгари
от доносниците в службата
от подлярите
от горчивото кафе, което поднася често живота.
Гъвкава и подвижна, с меки стъпки в безшумни гуменки
прескача високи огради и под тях се провира.
Успява умело да се прикрие,
имитирайки храст
или знак за ограничение на скороста,
друг път витае наоколо в едва доловим блясък
от чеширска усмивка.
Самоирония не се справя единствено
при Голямо Его и Надуто Самочувствие,
мисиите директно отказва - не понася фалшиво лустро.
Обича да казва с присмехулен тон,
че светът не е любимият и бонбон,
но понеже и се поднася ежедневно със закуската
никога не го отказва.

Самоирония е добре обучена, същински рейнджър,
оцелява във всякакви ситуации
и когато патакламата отмине -
мисията приключи,
сяда пред телевизора в скута с пухкавото си бяло куче,
цъка каналите и се подсмихва,
приготвя си баница с тиква,
а в останалото време сади в градината
      зелен лук между чимширите и глициниите.