автор: tintiri

На Пого Дъждовежд

Аз виждам поляна. Къщурка под клоните,
тихо, спокойствие, няма ги там
познатите тръпки, възбуда и стонове -
онези геройства няма ги там.

Къщурка, която в простата стая -
леглото разхвърляно, маса и стол;
в ъгъла паяк; в леглото, открая,
седя и прелиствам познатия том.

И виждам...

...пред мен
телевизор,
пердето
хладилника,
целия битов разкош -
и вместо да мисля,
гриза си сърцето
и плюя аорти във тъмната нощ!

- И плюе аорти във тъмната нощ.



И крачка след крачка, цигарата съска,
бледото пламъче в бледия дъх;
в прозореца - зима; димът се разпръсква
и стеле стените досущ като мъх.

Въздишките капят отвън от капчука,
вътре вратата издува гърди,
аз се отпускам, потоците рукват
и мойто сега се превръща в преди.

И искам...

...да счупя
квадрата подскачащ,
а с него
главата
на някой мой брат,
дето ми плещи
насреща
и смачква
моята воля
на моя креват!

- Твоята воля
на твоя креват.