автор: apostolicia

Излекувах го

Ние с Ники рядко боледуваме. Обаче веднъж Ники се беше разболял много лошо.
Трябваше да гълта антибиотици на всеки шест часа – в шест и в дванайсет. Навивах часовника сутрин за шест и, понеже много ми се спи по това време, слагах до главата си таблетките и гарафата с вода, та всичко да е подръка. В шест сутринта и двамата сме неадекватни. А така, щом чуя часовника, скачам и опипом му ги давам. Опитах да държа водата в чаша, но още първия ден я разлях и затова взех една доста тежка и масивна гарафа, та да не мога да я бутна лесно и да полея всичко наоколо.
Една сутрин, щом чух часовника, скочих и сграбчих гарафата за гърлото, но заметох хапчетата и те се пръснаха по пода. Събирам ги криво-ляво, докато с другата ръка разтърсвам Ники.
- Ники, Ники. Лекарствата.
В един и същи миг аз намирам лекарствата и се засилвам срещу него с гарафата, а той, стреснат, със засилка, вдига глава от възглавницата.
Не знам дали неговата глава се оказа на траекторията на гарафата или гарафата нахълта на траекторията на главата му, обаче твърдя с абсолютна сигурност, че се пресякоха. Чу се такъв звън при удара, че стъклата на прозорците чак издрънчаха. А Ники доста бързо се върна в изходна позиция възнак на възглавницата. Почаках секунда, но той не се повдига.
- Мило, - разтърсвам го пак. - `Айде да си изпиеш антибиотиците.
- Няма нужда – вяло ми отговаря той. – Вече ме излекува напълно!