автор: tintiri

Натюрморт


...Увито в сако
(на баща си, навярно),
стърчи като малко плашило,
мечтае над кофата,
търси да мерне
нещичко, не дотам гнило.

Онези седят отстрани,
кафенето
е топъл уют
(пък и днеска е петък) –
мъже със яки,
жени с деколтета
и светят отлични ченета.

Може би старецът,
дето бордюра
гледа за фасове–
пада се дядо?
(Точно така.)
И старецът сяда
ухилен до него –
с огризка от пура.

А горе врабците пищят. Ветровете
влудяват до тръпки, чегарят листата,
пилеят ги... Клони премятат земята
и дращят, дерат и се дърпат дърветата.

Тромбите свирят гавот в безистена.
Скуката бавно замръзва до злоба.