автор: borimirf

Когато Любо Графа се захващаше с нещо в махалата, то ставаше. Нещо в смисъл по женската част. Тогава в Коньовица, а и в Банишора едва ли имаше повече от пет човека, които можеха да се похвалят с неговата слава. А славата беше на изтънчен сваляч, галантен любовник и както го наричаше Стоимен - “сексуален бракониер”.
Бракониер защото ухажваше, сваляше и забиваше чуждите гаджета, особено ако те движеха с някой презрян банишорец. Банишорци, тия зад реката си бяха за презрение и често тролея на “Опълченска” ставаше арена на сбивания. Те всъщност хората си бяха едни съвсем готини пичове, обаче, когато има две махали все има за нещо някой да се изрепчи. И съответно да получи ответ. Често във вид на парче тухла светната по главата му. И понеже Банишора е по-високо от Коньовица, старите софиянци знаят това, от върха се хвърляха камъни лесно и само канала с гръмкото име Перловска река спираше набезите, особено вечер.
Любо имаше повод да не обича Банишора, защото няколко пъти беше бягал от там през нощта и то се случваше винаги далече от моста на Опълченска. И му се беше налагало да скача през реката.То Перловската река и тогава през 80-те и сега си е един павиран канал, та човек винаги може да се претрепе, но не и да се удави, както стана с Васо Банишореца. Оня дето гонеше последния път Графа и се беше засилил така, че падна направо в канала. Не, че нещо му стана, но после във Втора Градска му нашариха гъза с инжекции срещу тетанус.
Всъщност точно заради сестрата на този Васо, Графа спечели уважението на близо три махали на София. Защото Светла си беше красавица. По-старите пичове я помнят макар и като статистка в няколко български филма през 80-те. Тя беше онази руса 20 годишна красавица, ”стругована” дето викаше Любо и за която гледахме по няколко пъти филма в киното гарата. И това красиво същество, спохождащо сънищата на всички нас, стана официална приятелка на Графа.
Двамата движеха повече от месец, като явно връзката им не беше само сексуална. Чувства бушуваха там. Брат и Васо, който добре знаеше славата на Любо, хич не одобряваше това. Двамата с Любо се познаваха добре, първо бяха тренирали борба в школата под моста на “Опълченска”, а и бяха карали мотори на стадиона в Красна Поляна.
Той няколко пъти се опита да направи капан на Графа, като го прикотка в Банишора, за да го склещи и се разберат като мъже, но нашия се пазеше. Изпращаше момичето си до моста на “Опълченска” целуваха се и после се отбиваше в “Сивият кон”. Е, там имаше едно гонене, но това е друга история и Графа като джентълмен не я раздуваше. Първо защото Васо беше брат на приятелката му и второ защото се разбра, че Васо падайки в канали се беше напрал на една ламарина и после му биха инжекции във Втора Градска. Това, че му ги биха си беше нормално, но на биенето е присъствала и Светла и Графа. А, да се види гъза на банишорец и то от коньовичарин и то от звездата на махалата - Любо Графа, си беше срам. Но, пак автора казва, че това е една друга история.
Та, по повод това красиво същество Светла, една вечер в “Сивият кон” разбрахме защо Любо има такъв успех с жените. Тайната се оказа хем, проста хем, сложна. Проста защото всички смятахме, че я можем тая работа-свалянето, покоряването, ошашаването на една жена. А, сложно защото се оказа, че за всичко си иска учене. Тоест, четене. Четене и то не на разни книжки, а на сериозна литература. А, Графа я беше чел - тая литература. Или, ако не чел, то прехвърлял и ако не прехвърлял, то прелиствал. Но по важно, че беше намерил кой да му разясни нещата. Този някой беше един асистент от Александровска болница - психиатър.
Всъщност историята започнала от един подслушан разговор в десетката, трамвая. Любо пътувал за Западния парк по точно към “Вагона” - легендарния ресторант. И без да иска подслушал един разговор между двама мъже лекари. А, те говорели за някой си голям учен, Фройд дето у нас той бил забранен. Един вид не се изучавал, не точно забранен, но не се изучавал, защото доказвал, че всичко се свеждало до онова, как да се каже по културно - обладаването. То не било точно така, си говорели докторите и още много неща си казали и то неща, които заинтригували Любо, до там че следващите седмици не само прочел, де що има от и за Фройд, но се свързал с този негов познат от “Александровска болница”. И като се свързал седнали двамата в “Иречек” другата легендарна кръчма и няколко часа онзи ограмотявал нашия. Графа, като печен мъж черпел и не се стискал и много неща му станали ясни. И не само ясни, но започнал във всяка среща и разговор с красива девойка да прилага похватите научени от доктора. Стремял се да проучи вътрешният свят на съответната мадама и с удивление открил, че успехът му се увеличил.
Ето защо нея вечер, както се казва по Коньовичарски, той се беше накефил и реши да ни изнесе една лекция за онзи, великият Фройд. А, Графа след два коняка ставаше не само словоохотлив, но и много образен така, че много неща станаха ясни. А той започна така:
“Значи, този доктор Фройд е бил велик човек, пич. Бил психиатър и в Германия по ония години лекувал много жени. И като ги лекувал видял, че много от тия жени били много нервни. Ама направо змии. Уж били богати, женени с деца, мъжете им все баровци, а жените - нерви. Тогава викали на тия нервните - хистерички. Така им казвали.
И той човека взел вместо да ги претупва, както в нашата поликлиника за пет минути и те прегледат и те изпъдят, той си говорел с тях. Измислил си въпроси, готини, такива, тарикатски въпроси. Хем ги подпитвал внимателно, да не ги обиди нещо, че зер ревниви немци, ама и те се отпускали и си му казвали всичко. И като правил така много години и измислил една нова наука - психоанализата. Един вид анализирал психиката. Защо? Ми после да помага на тая психика. И като помогнал, те му се отблагодарявали. С к`во? Ами с всичко. И бил доволен.
Та, той открил, че в човека, в нас съществували трима души едновременно. И ги нарекъл – „АЗ”, „СВРЪХАЗ” и „ТО”. И ги обяснил, както аз ще ви ги кажа, да знаете, а не да се пулите като Банишорски дъбовици.”
/Дъбовица е кютук ,ама от дъб, ни приема, ни предава, твърд, здрав и първичен. Само за горене става.
Графа междувременно си отпиваше от коняка и дори си пушеше цигарка ”блачка”, както викаше Цеца зад тезгяха, наречен с гръмкото име “бар-плот”.
“И така - продължи Любо - „АЗ” е всичко това дето го имаш, като даденост от вашите. Един има сини очи, друг кафяви, един слуша блусове и се разстройва, а друг не му пука. Така си се родил, един сръдлив, друг мързелив, а ей ме мене еб.... /тази дума се пропуска от разказа/.
Така. Другото е „СВРЪХАЗ”. Е, това му викат възпитание и съвест. Да те загризе съвестта, кога така, нещо сгафиш, метнеш някой, свиеш нещо, ей така за адет послъжеш малко. И това „СВРЪХАЗ” ти вика: не е редно да сваляш Мими от “Позитано”, тя си има гадже. И това дето Стоимен спа с жената на милиционера от “Братя Миладинови” и то не е редно. А, бе това човече в тебе, „СВРЪХАЗ”-а трябва да го мамиш, че си добър, че си стойностен гражданин на новото ни социалистическо общество”. Графа обичаше някой път да каже и такъв лаф, нещо малко политическо. Майтап да става.
Запали цигара и продължи:
“И идва редът на най-голямото гяволче – „ТО”. Това са всичките ни желания, подсъзнателни нагони, гяволий, и желанията за тия по забранените неща, няма да ги изброявам знаем си ги. И сега идва интересното – тия тримата постоянно се борят, направо си се бият между тях си, яко се прецакват. Кой да е отгоре. И който е пръв, ти щеш, не щеш го слушаш, така е по природа. Ей го, веднъж „АЗ”-а на Стоимен иска среща с Весето, обаче „СВРЪХАЗ”-а вика: А-а-а тя е женена за оня милиционера. Добре обаче „ТО” те бъзика: Женена, ама оня не я бара. Забил я е на осемнадесет години, още топла–топла абитуриентка от Механтотехникума, радвал и се е една години и после, друга. Нали тя се беше оплаквала на Вили фризьорката, че оня не я „уважавал”. И после, що пък да не стане нещо. Пак този –великия Фройд е казал, че един оргазъм никога не е излишен”.
Това последното всички се усъмнихме,че баш Фройд го е казал , но в устата на Графа звучеше повече от убедително.
- Освен това има и нещо друго - Любо направи пауза и продължи. Казва се изтласкване. Когато нещо не стане, както ти си го намислил и си го натаманил и се спукваш от яд из вътре, че не става трябва да изтласкаш. Я да се напиеш, я да се сбиеш - да ти мине. Нали знаете теста за оправените жени в трамвая.
Всички кимнахме, защото го знаехме. Любо ни го беше демонстрирал. Простичък тест. Сутрин рано в трамвая бутнеш някоя хубава жена, така малко по силно, ама нежно. Докоснеш я по рамото например и се усмихнеш, като я гледаш в очите. Ако само се усмихне леко и се мръдне, значи работата е ясна. Снощи е била уважена. И душата и е спокойна, усмихва се, дето вика Графа като Мона Лиза. Защото той разгада усмивката и просто тя де, Мона Лиза преди да я рисуват е била „уважена” от Леонардо. Щото иначе, що ще се усмихва. А и той защо ще я рисува - баш па нея. Та това беше за Мона Лиза.
А за трамвая, ако някоя жена при това леко допиране рано те сядé, развика се, че си хулиган и мръсник, значи, че вечерта може и псувня да е отнесла от мъжа си. А може и мома да е. Такива Любо ги жалеше и помагаше. Утешаваше ги по своему, но това е друг разказ.
Та за това - изтласкването. Жените изтласквали, когато не били удовлетворени. Емоционално, като в емоционалното се включвало и любовното, с мъж.
Така, когато една жена, млада или не дотам, красива общо или по своему, но този жена или млада девойка не е задоволила любовта си към друг обект и то мъж, тя изтласквала с нещо друго. Като нямала общо казано емоция, тръпка - изтласквала. С пазаруване, с фризьори с кавги на асансьора и женски събирания. Ама на тези събирания си вредели повече отколкото да си помагат. Защото само една да имало да изтласква ставало като кокошарник. Тази с изтласкването плюела мъжете и всички свини в панталони, дето само за оная работа мислили. А, в тия компании има и красиви девойки с по една и две връзки, ама те си траели, да ги не хванат и да си запазят връзките с тия свини мъжете. Свини, мръсници, ама без тях не може. Толкова е хубаво да обичаш един мъж, нежен, галантен, готин и красив. Графа явно визираше себе си. Двата коняка го бяха отпуснали и правеше такива отклонения за мъжката половина на света.
Та, на края на вечерта след изпитите по три, четири ракии стана обобщението. Значи, Стоимен свиваше пръстите, има три личности във всеки от нас. И те като се омотат и умешат в забрани, похотливи желания и съвестни мисли, човек се побърка. Не може да се разбере, дали е редно да спиш с жената на милиционера, да бегаш от работа заради изкушението наречено Мими или съвестно да стоиш на събрание дето ти казват, че като дойде развитото социалистическо общество с десет лева ще се купуват пет кила банани, течен шоколад и две кила кайма, а хляба, бе сто хляба ще се купуват.
А ,като не стане заварката трябва да изтласкваш. Нещо като във футбола. Като те напъне играта и се защуриш с топката и няма на кой да подадеш, един вид да си го изкараш и вземеш, че изриташ в тъч. Е, това било изтласкването. Не гол във вратата, след красив и успешен дрибъл, а шут, ей така, да се каже, че нещо се прави.
Да, ама такива шутове точно Любо Графа, ги беше свел до минимум. Защото за него не беше важно само гол да вкара, а дрибъла. Да поведеш топката, като ти я подадат, да я обработиш, да напредваш. Е, ще спреш в противниковото поле, ще свърнеш малко на ляво, на дясно, ще върнеш назад и после пак ще атакуваш. Може със страничен пас да под ходиш. Пас към цветаря, да ти върне паса с букет после тигел към страничния ъгъл, към ресторанта. После в парка, вече си в малкото поле. И ако си тактичен вратата сама ти се оголва.
Та, за тия работи се говори цяла вечер в “Сивият кон”, а Любо ги разбираше. Само дето по едно време Ситен Боре се провикна:
- Добре, бе Любо, ама нали говорехме, за жени, какво се отплесна моабета за мач, за голове и тъчове. Нали щеше да ни учиш, така по научно да гепцаме мадамите?
И още неща искаше да попита Ситен Боре, ама се вдигна шум и разговора се отплесна, а и Графа се беше вече уморил. Все пак на много от нас стана ясно, че този занаят, покоряването на врага, на жената хич, не било лесно. Ето и наука имало, и трябвало да се изучава нежната, необятна, но и дълбока женска душевност и то за какво, за да стигнеш до тялото. Вярно до красиво женско тяло, ама толкова учене?
А и не можехме да спорим, първо защото този голям учен Фройд го нямаше в махалата и второ не бяхме прости банишорци, а печени коньовичари и без Фройд си ги знаехме тия неща. Щото е казано в Библията: “ Който си го може, си го може” и “ “Поискай си и ще ти дадат”. Така казваше Любо. А Графа ги разбираше тия неща - то се знаеше.

Боримир Фурнаджиев - Бари