Хванах я да се завръща
за малко
в тялото си посред нощ
дори не почуках
не помня точно какво
взломявах
взривявах
стоеше и ме гледаше
погледът и бе строшен
отпреди
обирах с езика си стъкълцата
исках да е мъчително
като умирам
беше сладко
заминавам си
казва
не тръгвай веднага
подруги жени
оставям ти тялото си
не е подарък
знаеш