автор: nig

Еволюцията на Казанова от средновековието до наши дни.
Някъде през средновековието:

- О, благородни рицарю, вие ми спасихте живота! Ще съм ви признателна през целия си живот за това.
- За мен беше чест, милейди! Такава красива дама никога не трябва да бъде оставяна в беда.
Тя развълнувана се хвърля на врата му:
- Това са най-милите думи, които съм чувала някога. Знаете ли, влюбих се във вас още щом очите ни се срещнаха за първи път.
Той още по-развълнуван и от нея:
- Вие току що ме направихте най-щастливия човек на земята. О, любима, нека от този момент съдбата никога не ни разделя.
Прегръщат се бурно, кракът на рицаря се закача в стремето и двамата падат от коня. Само дърветата знаят какво се е случило по сетне.


България, средата на двайсети век:

Тъмно е. Прозорецът на Калина свети. Спиро се навърта около къщата. В тъмното кракът му попада в някаква саксия и той пада шумно в градината. Прозорецът се отваря и Калина се провиква:
- Кой йе?
- Аз съм ма, Калино! Спиро.
- Спиро, що дириш ти тук посред нощите. Изкара ми акъла... Да`н мъ следиш бре?
- Ох, Калино, не мога да спя вече...
- К`во ти става бе, Спире, да`н си болен?
- Болен съм, Калино, болен. Сал тебе виждам нощем. Се ти си ми пред очите. Обичам та, ма Калино, не мога повече без тебе.
- Ооо, Спире...
Счупва се още една саксия, повлечена от падащите дрехи на Калина. Градината е напълно опустошена.

Наши дни:

Парк. От близката дискотека се дочува приглушен шум. Полунощ отдавна минава. Мълчалива двойка седи на една закътана пейка. Всъщност не толкова мълчалива. Шепнат:
- Имаш ли презерватив?
- Не.
- Ще трябва да импровизираме.
- !?
- Обърни се!
- Ей, махни си шибаните ръце оттам.
- Ок, ще започнем отначало. Та... как ти беше името?