автор: ole72

Омръзна ми да ме обичаш гневно,
омръзна ми да бъдеш зъл, свиреп,
умирам в любовта ти непрогледна
и трудно се изкачвам аз до теб.

Къде угасна фара тих и нежен,
със който грееше във моя мрак,
защо си толкова непоносимо грешен,
върни се светъл, мой любим маяк.

Върни се, пресушил коварна бездна,
с изящни, нови, влюбени криле,
приший ги бързо, нека да изчезна
в любов преди тя страшно да умре.