автор: sekirata

Който ме обича,
пак ще ме чете
и няма да срича
в сайта клюките!

Аз пак ще си пиша,
мойте стихове,
а който го "боде",
да не ме чете!
Поезията трябва,
истина да е,
а не лъжи измами -
думи обиграни!
Истини разказвам,
с вярни имена
и не се отказвам
да пиша и творя.
Нито пък копирам
и не се нервирам,
смисъл в думи гоня,
искам да изгоня
хаосът в речта
и то не на една
поетеса зла -
изчерпана и свита,
като в пашкул завита!
Модерна уж била,
а е чужденка
във свойта си страна!
Майчин, скъп език,
който днес ругае,
себе си един ден
той ще изиграе!
Със сложни, висши фрази,
говорих със онази....
която ги и пише -
на чужд парфюм мирише!
Забравила отде е,
за кой език копнее
Родината ни мила,
в недра си болка скрила!
Таз... станала слугиня
на чуждата култура
и тук пише халтура!
Къде са Ботев, Вазов,
къде е и Вапцаров,
аз искам да възкръснат
и да ги прекръстят
българите наши
станали апаши,
забравили цървула,
от селото мамула!
Отдалеч ще викна,
песен ще запея,
Кирил и Методии
в стих аз ще възпея,
Аспарух да чуе
в земните недра,
как се днес продават
български чеда!
Грях и срам позорен,
кой е отговорен,
за тази страшна сеч
на българската реч?!
Не мога да се спра,
ще пиша, ще творя,
дар слово ще раздавам,
с народа си оставам!