ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 866
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 867
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  както всяка любов
накрая
не успява…
Ч. Буковски
Великата осмисленост на битието...
Просто да го изживеем? Като даденост.
И каквото е, такова?
Обърках се...
Променливи константи,
които не си струват усилията;
константни променливи,
за които явно не е нужно да се ‘прежалим’.
Релация без граници,
безгранична непостоянност.
И да рушим неразрушимото?
Пък и то май нали не съществува...
И ако случайно го е имало, ще приеме и прости,
а пък ако не - животът продължавал.
Богове на възприятията... Екшън!
И плетачи на дантели,
които сами ще разплитаме,
и после - отново нови...
Пластични операции на чувствата,
и дегустатори на ‘миговете’.
Дишай!
Какво от това, че после ще е празно...
Нужна ни е приспособимост, оцеляване;
необходимост, временно спасение;
‘нещичко’ наместо нищо...
Противопоставянето ми ще бъде низгвернато
като посегателство на свободата,
а това не е така, не е така! Не е вярно...
Господи, нещо гнило има за мен във въпросната теория.
Явно в този живот всеки отговор е грешен.
Публикувано от BlackCat на 20.02.2007 @ 13:00:30
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Баскервил" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Баскервил
от karmelitass на 20.02.2007 @ 13:07:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Незнам какво да ти кажа, ти ме сотави без дъх, може би въпросите не са зададени правилно или пък както в някои случаи на задачите по математика... Пресмяташ, бриош и всичко това отново и отново, докато накрая се окаже, че просто няма решение.Дали и в живота е така наистина?И въобще има ли правилно зададени, истински въпроси на които си заслучава да се отговаря.Много ми хареса стиха и много ме замисли.
Поздрав! |
Re: Баскервил
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.02.2007 @ 09:55:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Кармелита, искрено ме усмихна...
Помислих си - ако дам този стих на сина ми, ще ме гледа като натровен, макар че сигурно ще реагира учтиво. Защото в акъла му вият само хормони на 78 оборота (формат от грамофонните плочи) и едва ли му е до сакрални въпроси, а пък ти умуваш ли, умуваш...
:)
Много точно го каза, наистина – въпрос именно на точно поставено условие, оттам търсенето и получаването на точните отговори, макар да не иде реч за математика.
Благодаря ти! Радваш ме...
|
]
Re: Баскервил
от regina (radost6@bluebottle.com) на 20.02.2007 @ 13:19:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Имах период от живота си(Боже!колко надуто изявление "живота си" - сякаш нещо значи последния)Та...В този период неистово, до полудяване, докато се плъзгаха градските пейзажи край мен, с тъпо постоянство си повтарях налудничавата фраза У-ПО-ДО-БЯ-ВАЙ-СЕ!
Ако не бях го направила, щях да превъртя от съзнанието, че всеки отговор е грешен.
Поздрав за силния стих. |
Re: Баскервил
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.02.2007 @ 10:27:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Уподобяване, казваш... Знаеш ли какво асоциирах изведнъж за себе си?
Оказва се, че твърдо защищавам всяко действие по линията на минимално съпротивление и с цел максимално ментално оцеляване на хората, на които държа, и не се изживявам като съдник. Не казвам, че одобрявам, а защищавам. Щом ти е помогнало – нека! Всичко останало са изпразнени от съдържание догматизъм и демагогия...
А за отговорите - не знам, Редж...
Знам само, че има нещо гнило в подобна теория. Просто го знам. Не може да е така, не бива да е така. Усещането ми е като онези иглички, които чувстваш с порите си, и усещането е безусловно, а няма как да опишеш колко е вярно и пронизващо, защото никой не може да ги усети, освен ти самия.
А, силен! Таратанци. Мърморя на глас само..:)
Благодаря ти, ей...
|
]
Re: Баскервил
от kristi на 20.02.2007 @ 14:12:02
(Профил | Изпрати бележка) | И ако някога някой ми каже, че съм добра плетачка на дантели - няма да повярвам, както и на твърдението, че съм добър пластичен хирург. Повтарянето не винаги води до съвършенство и до удовлетвореност. Нито до изпиване на миговете след като си ги "дегустирал".
И въпреки това, дишаме, нали!?
Приспособеност някаква....
Ех, и тиии! Все в дълбокото търсиш! :) |
Re: Баскервил
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.02.2007 @ 10:52:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Разсмя ме!
Спомних си как наскоро ме ‘пустосваха’ за неразбираемия очевидно навик да ровя, та и ти...
:)
Ох, ако дълбаем надълбоко, виновни сме, че търсим нещо целенасочено; ако пък се въздържаме – безразлични сякаш го раздаваме. Няма угодия...
:)
Всъщност от дишане до дишане – разлика твърде съществена, Кристи, и ти чудесно го знаеш. Нали за това иде реч?
А за дантелите, и пластиката, и останалото – силно го предполагам. Нищо!
Ще си носим кръста...
|
]
Re: Баскервил
от nadya на 20.02.2007 @ 14:15:44
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | | Очаквай неочакваното...даденост е,която можем да променяме/стига да сме достатъчно силни и да имаме волята да живеем/.Дишането е важно,без него някак не може.....а твоите отговори ми звучат повече от верни. |
Re: Баскервил
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.02.2007 @ 11:16:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Разбира се, че го очаквам неочакваното! Особено очакваното неочаквано...
Знаеш ли, една близка приятелка с изключително фино чувство на хумор наскоро ми споделяше следното: Животът си е грозничък често, там е проблема, а аз не съм съгласна с това Бог да се държи като Пикасо, но като ме прибере при него, преди да получа разпределение за някой кръг, ще го попитам, аджеба, защо така е направил всичко и той, типично по мъжки, няма да сметне за необходимо да ми отговори. И тогава вече ще се чувствам сериозно изпързаляна...
:)
Та и аз така. Най-много да се спусна шус по пистата на живота си, заобикаляйки на висока скорост всички препятствия - ‘опции’, вкопчила се в щеките - отговори, и долу – изненада! Излъганото камилче... Щото нагоре със ските, по подобна стръмна писта и при липса на влек няма катерене, повярвай ми, а и ако си си счупил краката, познай.
:)
Ама на – това е положението! Въпрос на отговори.
Топли ме присъствието ти, Надита. Наистина. Ще се видим на финала...
|
]
Re: Баскервил
от victoria на 20.02.2007 @ 17:02:53
(Профил | Изпрати бележка) | Пластични операции на чувствата...
И след тях пак сме си същите в огледалото...
Поздрав ! |
]
Re: Баскервил
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 21.02.2007 @ 06:21:44
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Какво от това, че после ще е празно...
__________________________
Празното се запълва с правене на нещата,
с влизане и в най-празния бар,
с билет за някъде.
Грешните отговори изписват биографиите ни.
Уловените мигове - изживяната красота.
Ставащото полека се вписва в нас,
осмисляме го закъсняло бавно. А трябва ли?..
Чинаски се усмихва безучастно,
взима си шапката и заминава.
Ние оставаме...
Ходим на работа. Терзаем с с мисли. Изписваме страници.
Има нещо гнило някъде...
Къде, по дяволите, е тази Дания?...
... - В нас... Не знаеше ли?!... |
Re: Баскервил
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.02.2007 @ 12:07:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Къде, по дяволите, е тази Дания?...
_________________
Казват, че сме завършена система сами за себе си. И, че не сме функция на никого, и всичко било в нас. Как става този номер? Как е възможно да се самовъзпроизвеждаме? Нали ни е нужен стимулатор, и онази искрица, водеща до напрежение и ток. Перпетуум мобиле е прекрасна утопия, като всяка утопия, но все пак утопия... В случая НАИСТИНА утопия – в дълбокия й смисъл.
Има някаква химична реакция, която навързва причини и следствия в съвършена хармония. Не, не е формула, не! Тоест при тези и тези условия резултатът е предвидим...
Добрината е относително понятие, но тя със сигурност не може да е предателство. Ако предадеш себе си и това, в което вярваш, предаваш и тези, които обичат това, което си. Ако предадеш това, в което вярваш, за да не нараниш, значи другото е по-силно. Това, всъщност, не е предателство, ако е направено по наш избор. Всичко е правилно, стига да е честно спрямо това, което е в нас.
Всичко е в нас...
И никога, никога, никога не е провокирано от самите нас.
_________________
Дръпнах за ушите няколко мои мисли, писани по разни поводи. Хубаво, че навреме се спрях, че иначе...:) Оправяй се в бъркотията... хаха...
Беше ми на върха на езичето да ти отговоря със стих, но така ми хрумна. Импулс.
Впрочем и съчинение може да се пръкне, знам ли – така, както и това се създаде.
Въпросът е да идва именно от Дания...
:)
|
]
Re: Баскервил
от Rhiannon на 21.02.2007 @ 09:56:35
(Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса!
Всяка теория има хиляди доказателства за потвърждаване и хиляди за отричане. Важното е кой какво иска и с какви доказателства разполага - за себе си. Така мисля аз - ти си важната! |
Re: Баскервил
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.02.2007 @ 12:29:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Важното е кой какво иска, и с какви доказателства разполага - за себе си.
_________________
Прекрасно си разбрала дълбокия смисъл на (само)иронията ми! Нямам какво да добавя...
И ти благодаря за хубавите думи.
|
]
Re: Баскервил
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 06.03.2007 @ 18:56:06
(Профил | Изпрати бележка) | Явно в този живот всеки отговор е грешен.
------------------------------------------------------
А дали въпросът е поставен правилно?!?
Обичам така, когато ме размисляш! Въобще, обичам да мисля :-)))))
Да не продължавам по-нататък.... че ще стигна до пасането на гъски, патки и тем подобни :-)))))
Продължавай да се усмихваш, Рейнич!
:-******* |
Re: Баскервил
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 06.03.2007 @ 20:51:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Мразя
... да мразя, но от определени неща се разбивам безостатъчно.
Мразя да ме унижават, и да ме притискат до стената,
да се усещам отвътре някакво си нищо.
Мразя да ме съжаляват, да се чувствам смачкана.
Мразя и да съм силна, и да го демонстрирам.
И точно тогава дори да не заплача...
Мразя да бият кучета. И деца. Мразя насилието -
в червата си. Нищо, че мога да застрелям.
Мразя ехидния цинизъм, простаците, и наглото безочие.
Мразя и безхаберието на близките, и на приятелите -
да ме нараняват смъртоносно, когато съм разтворена...
Мразя снобите. Показността. Фалша. Игрите им.
И моите - когато аз играя по нечия свирка.
И успеха. Оня, придобит с цената на трупове.
Мразя да ми съсипват усмивката. И да се усмихвам насила...
Цитат от стар стих. Това по повод думите ти за усмивката.
Все още мразя тези неща, така че предлагам да се усмихваме искрено, когато ни идва отвътре. И тогава е чудесно, нали?
:)
Да мислим е диагноза явно. Друга история е доколко има смисъл изобщо. Съмнявам се...
А въпросите понякога не съществуват, когато ги има отговорите, но поради елементарния факт колко всичко живо на този свят умира да ги опровергае, застава резонния въпрос - защото не се чувствам Господ – наистина ли, по дяволите, всички отговори са грешни?
Оставям те да мислиш дали са поставяни изобщо всъщност.
:)
|
]
Re: Баскервил
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 07.03.2007 @ 07:00:28
(Профил | Изпрати бележка) | Ще мисля, ами... де ше одя ;-)
Извини за жаргона, ама тази сутрин ми й весело на душата!
Старият ти стих много харесах!
Успяваме ли да ги поставяме изобщо...някога... всъщност.... (започвам да мисля)
:-) |
]
Re: Баскервил
от esperanca (medina@dir.bg) на 14.06.2007 @ 13:05:22
(Профил | Изпрати бележка) | | аз не си задавам отговори, за мен живота е отреденото всекиму време за живеене,не можеш да избягаш от него, дори да дръпнеш спусъка, щом веднъж си се родил, а майката не те е абортирала :), затова си избирам възможно най-трудния, най-дългия, най-високияя път и се забавлвам докато го живея!!! |
|  |
Начало
ХуЛитери
