Болка изтича от мойте очи
и там по надолу душата пои.
Не мога да плача, а вия и вой
издава сърцето ми, плаче за свой!
Не мога да плача! Не мога да бягам!
Не мога да викам и да крещя!
Душата ранена от болка замря.
Спри своята песен, сърце, почини си,
да вдишам последните струи живот!
Аз нямам и плод!
Отнеха и него от мойта утроба!
Отнеха ми всичко!
Със дявола как да се боря?