автор: sekirata

Прощавах много, но за беда,
никой до сега не ме разбра!
Сега стоя и чудя се сама,
каква е тая орис моя зла!
Дали виновна съм или различна
или съм просто много лична?
Каква съдба! Каква душа,
която не познава радостта!
Не може тъй да се живее,
един да плаче, друг да пее,
а трети да краде, обижда
на по доброто да завижда!
Затуй във църква аз ще ида,
Дядо Господ там да видя,
ще го питам, ще го моля,
тук на земята чия воля
слушат хората добри?
Кой позволява куп лъжи,
измами, подлост, рекет, власт?
Защо така е тук при нас?
Не можеш ти да се оплачеш,
не дават даже да заплачеш,
нито да викаш, да крещиш,
а трябва само да мълчиш!
Или пък ако се обадиш,
трябва само да ги хвалиш
хората богати, с власт!
Защо така е тук при нас?
Прощавах много, но за беда,
никой до сега не ме разбра!
Разбрах! Измама е това!
Разбират ме добре, дори сега,
но никой неприятности не иска,
човешкото във себе си подтиска.
Не мога на Земята да живея,
за друг живот на птица аз копнея!