автор: Slon-Madrigal

И така, папата изпрати своя викарий по име Хонорий, (който беше) кардинал - свещеник на Светата Римска църква, когото овласти да свързва и разделя, да отменя и унищожава, да гради и да съди, както е обичаят, когато римският престол праща по света свои посланници или викарии. С Хонорий изпрати още двама кардинали и му нареди да вземе със себе си епископи, които да напътстват ежедневно народа, още неукрепнал във вярата, като и таможните епископи, свещениците и църквите. Когато кардиналът и епископите пристигнаха, намериха краля на Дуванско поле, и той ги прие с много почести и смиреност.
Тогава кралят нареди на същото това Дуванско поле да се събере целият народ от неговата земя. Междувременно, докато народът се събираше, пристигнаха благородните и мъдри посланици Лъв и Йоан, които бе изпратил цар Михаил , както и други мъдри люде, които бяха приети от краля и кардинала с уважение и любезности. И така, след като всички се събраха - както онези, които говореха латински, така и онези, които говореха славянски език, по нареждане на Хонорий, апостолски викарий и на крал Светопелек издигнаха Синод(Събор?), който заседаваше 12 дни, от които осем дни бяха разисквани божиите закони, Светото писмо и състоянието на църквата. През останалите четири дни се водеха разговори за кралската власт, за войводите, за князете и стотниците, както и за кралското положение. На същия събор, в присъствието на целия народ, отново се прочетоха старите грамоти - както онези, които бяха написани на латински език, така и онези, които бяха на гръцки език, изпратени от папата и царя за разделението на покрайнините и областите или земите така, както са били написани и отредени от минали царе. И това допадна на краля и на целия народ. На завършека на събора, на 12- тия ден кралят бе коронясан от ръцете на Хонорий, викариите, кардиналите и епископите, и то по римски обичай (на римските крале), което предизвика голяма радост у народа и в цялото негово кралство.
След това кралят нареди да бъдат издигнати архиепископи - един в Солина и друг в Дукля. Бяха ръкоположени и мнозина епископи, а разрушените и осквернени църкви нареди да бъдат отново съградени и осветени. Кралят също така нареди никой да не смее да скверни по какъвто и да било начин която и да било църква, над която не може да притежава каквато и да е било власт или господство освен самия архиепископ или епископа, под чиято юрисдикция се намира дадената църква; ако някой би постъпил по друг начин, той наврежда на кралската корона.
След това, наред със съдържанието на грамотите, които бяха прочетени на народа, самият крал Светопелек издаде свои грамоти, като определи покрайнините и областите в своето кралство и определи техните межди и граници по следния начин: територията, която обхваща течението на реките които (извират) от планините , текат в южния дял и се вливат в морето назова Приморие, а територията, определена от местата, през която текат реките от северната страна и се вливат във великата река Дунав назова Сърбия. След това подели Приморие на две покрайнини: от мястото на Дуван, където тогава кралят бе отседнал и където бе проведен съборът до Винодол го нарече Бяла Хърватия, която покрайнина се нарича още и Долна Далмация, в която със съгласието на господин папа Стефан и неговите пратеници се установи Солинската църква, като средище на митрополия, под чиято управа бяха следните църкви: Сплит, Трогир, Скрадин, Арансону, която представлява днес крепостта Задар, Нин, Раб, Осор, Крка и Епидавър, който сега се нарича Ragusium. Територията от речното корито на Дуван до град Бамбалона , който сега се нарича Драч нарече Червена Хърватия, която покрайнина се нарича още и Горна Далмация. И така, както в Долна Далмация кралят установи Солинската църква като митрополитска, така и в Горна Далмация, на основа на старото право, определи Дуклянската църква като митрополитска, и под нейната управа се намираха следните църкви: Бар, Будва, Котор, Улцин, Свач, Скадар, Дриваст, Пулай, Сърбия, Босна, Травония, Захълмие. Сърбия пък, която се нарича и Загоре, се подели на 2 покрайнини, от които едната се простира от великата река Дрина на запад до планината Pina, нея нарече Босна, а другата обхваща пространството от речената река Дрина на изток до Lupia и Скадарското езеро, нея нарече Рашка.
Във всяка покрайнина постави Бан, тоест войвода от своите братя по кръв(роднини) и жупани,т.е. князе , и стотници, т.е. центуриони, от редовете на благородните люде от всички тези покрайнини. Всеки бан, т.е. войвода владее или има под себе си седем центуриона, които съдят народа честно и по закона и взетия данък предават на бановете, които предават на краля половината, а другата половина задържат за себе си. Князете, т.е. жупаните пък нареди да имат в своя власт по един стотник, който заедно с княза(жупана) също така праведно ще съди народа. Князете, т.е. жупаните трябва да предават на краля две трети от данъка, а една трета да задържат за свои нужди, , а бановете не дават никому сметка за делата си, освен на краля, и всеки от тях властва над жупаните на определените покрайнини и области.
Крал Светопелек установил много закони и добри обичаи, които, ако някой би искал да опознае, нека прочете славянската книга, която се нарича "Методиус" ("Методий") и тук ще открие какви добри неща е установил преблагият крал. И след като всичко(това) било обявено, кардиналите и епископите, както и царските пратеници, които кралят разпусна и които хвалейки Бога и краля бяха удостоени с големи почести и множество дарове се върнаха по своите места. Бановете и жупаните, както и центурионите, които бяха издигнати, както и целият народ се прибраха всеки в своята покрайнина и област, хвалейки Бога и поздравявайки краля.
Този пресвят владете управлява 40 години и 4 месеца. Роди синове и дъщери и почина на 17 март, и бе погребан в църквата "Св. Мария" в град Дукля, достойно и с голямо свещеническо шествие. Тогава народът, който се беше събрал, го оплакваше, плачейки, и в същата църква, в която бе погребан, се въздигна неговият син Светолик, когото архиепископите и епископите миропомазаха и коронясаха тук. От онова време възникна обичаят в същата църква да се избират и коронясват всички крале на тази земя. Приемайки короната, Светолик тръгна по стъпките на своя баща и управляваше според божите повели, и всички живяха в мир. Роди синове и дъщери и почина в дванадесетата година на своето управление, а на негово място дойде синът му Владислав.
Когато прие кралството, Владислав, който обладаваше изключителна сила забрави за своя Господ Бог и се отклони от пътя на своите предци; не вървеше с чест пред Бога, ами се окаля с много нечистотий. Поради това един ден, когато отиде на лов, по Божие наказание падна в яма и загина, а на негово място започна да управлява брат му Томислав, който също обладаваше необикновена сила, но не беше като брат си.
По време на Томиславовото управление унгарският крал на име Атила подигна войска да го срази. Крал Томислав пък, храбър младеж и силен войник води с него много войни и накрая го обърна в бяг. Този смел крал роди синове и дъщери и почина в тринадесетата година от своето управление.
Себеслав, неговият син, наследи баща си на престола. По това време дойдоха гърци и обсадиха град Скадар. Когатъ крал Себеслав чу това, събра голяма войска и се хвърли срещу техния лагер. И гърците бяха поразени : мнозина погинаха от меч, а твърде много попаднаха в плен; останалите пък се обърнаха в бяг. Докато се случваше това, Атила, унгарският крал, влезе с войската си в земите на крал Себеслав, като разруши и подпали голяма част от земите на краля, и се върна в своя стан на запад,откъдето беше дошъл. Когато крал Себеслав се върна, не го намери и започна да гради отново своята твърдина.Родиха му се двама сина близнаци - единият нарече Разбивой, което на латински ще рече ruina gentis а другият - Владимир. Управлява 24 години и почина.
След него управляваха синовете му, които, тъй като бяха близнаци, поделиха кралството така, че Разбивой владееше Приморие, а Владимир - Сърбия. Владимир се ожени за дъщерята на унгарския крал и с нея имаше синове и дъщери, и настана траен мир между унгарци и славяни. На седмата година от своето управление Разбивой почина и Владимир прие цялото кралство; на дванадесетата година от управлението си почина и той. Наследи го синът му Хранимир, по негово време се разбунтува Бяла Хърватия и го изгониха оттам. Тогава кралят, събирайки войска от Рашка и Босна се върна при бунтовниците, но те, събирайки се на Ливанското поле му се противопоставиха в битка, в която кралят претърпя поражение и загина.
След него завзе кралството неговият син Твърдослав, който върна кралството на своя баща и почина.
След него управлява Остривой, негов чичо, тъй като крал Твърдослав нямаше деца. Крал Остривой роди синове и дъщери и почина в 22-рата година от своето управление. Толимир, неговият син, завзе кралството. В тези дни се веселеше цялата страна. Роди синове и дъщери и почина.
След това управлява Придислав, негов син, който причини много неправди. Заради това по някое време се вдигнаха на бунт велможите на Босна и още някои, и убиха краля, а тялото му хвърлиха в реката. Тогава Крепимир, негов син и бан, след като ги излови всичките, ги разори и погуби с най-страшна смърт.
След това Крепимир пое кралството и управляваше на мястото на своя баща. По това време дойдоха немците, превзеха Истра и започнаха да нападат Хърватия. Тогава крал Крепиримир събра силната си войска и се приготви да воюва срещу тях. След като войната започна, кралят подложи враговете на поголовна сеч и ги преследваше, докато не ги изгони от цялата си земя. Немският предводител изпрати при Крепимир посланници с поръка да уредят женитбата между неговата дъщеря и кралския син Светозар. Това допадна на краля, тъй като предводителят бе роднина на царя(императора) и той прие синът му да се ожени за (немската принцеса) И между тях се установи траен мир. Крал Крепимир управлява двадесет и пет години и един месец и почина.
След него управлява Светозар, негов син, който бе добър и благочестив и живееше в страх от Господа. Той роди син, когото нарече с името Радослав, след което почина в мир.
След него управлява Радослав, който последва стъпките на своя баща. Беше украсен с всички добродетели и роди син, когото назова Чеслав, ала когато отрасна, Чеслав започна да проявява непокорство спрямо своя баща. По това време банът на Бяла Хърватия със всички свои хора се разбунтува срещу краля. Тогава крал Радослав, събирайки войска, даде една част от нея на своя син Чеслав, а другите поведе със себе си. Настъпвайки, заобиколи бунтовниците от всички страни, залови ги и ги плени. Но на всички онези, които беше пленил, той позволи да ходят като свободни, докато синът му Чеслав продаде в робство на витязите своите пленници. Поради това людете, които бяха с краля се ожесточиха и напуснаха краля и отидоха при Чеслав. Тогава Чеслав свали своя баща от престола и по съвета на людете си го прогони. Кралят, бягайки ,стигна на края до място, което се нарича Ласта. Виждайки, че и тук не може да избегне ръката на своя син, заедно с неколцина от тези, които го подкрепяха се добра до морския бряг. После, тъй като Чеслав със своите коннице вече беше близо, обзет от страх от срещата им кралят се впусна да плува и така стигна до една скала наделач от брега и се качи на нея, и така се спаси. Скоро след това по волята Божия тук дойде една пулска ладия. Тогава кралят и всички, които бяха с него започнаха да викат и призовават моряците, които, гребейки с веслата, дойдоха да видят какво става. Когато разбраха за какво иде реч с почести приеха краля и го отводоха в град Сипонт, откъдето кралят отиде в Рим при папата. До ден днешен тази скала се нарича Радославов камък.
Въпреки, че бе прокълнат от баща си Чеслав прие кралството.
По това време в пределите на Срем жиевееше младеж на име Тихомил, син на някой си свещеник от село Рабика, който младеж пазеше стадо овце на княза, чието име бе Будислав. И тъй като Тихомил бе твърде снажен, а при това и изкусен ловец и много бърз в бягането , когато князът излизаше на лов, взимаше го със себе си. Веднъж по време на лов, като замахна с ръка Тихомил удари една кучка на име Палузия и я уби. И след като стори това и като знаеше, че князът много я обича той се уплаши много и се предаде на бягство, и дойде при Чеслав, който веднага го прие.
Докато Чеслав управляваше, унгарският крал Киш дойде със своя войска в Босна, като опустошаваше и плячкосваше навред. Тогава кралят, събирайки войска му се противопостави в Дринската жупания, близо до реката. След като битката започна, гореописаният младеж Тихомил ранявайки навред неприятелите нападна и уби унгарския княз, отсече му главата и я предаде на краля. В този ден паднаха неизброимо множество унгарци на мястото, което се нарича Цвилино(наречено така заради цвиленето на добитъка; докато ги убивали, унгарците са цвилели уж като свине...) и така до ден днешен.
Крал Чеслав, предоволен, даде на Тихомил Дринската жупания и го ожени за дъщерята на бана на Рашка, и всичко това бе, задето бе убил княз Киш.
Когато жената на унгарския княз узна за смъртта на съпруга си, отиде при унгарски крал и го помоли за помощ и войска, за да отмъсти за него. Придобивайки много голяма войска, тя отиде при крал Чеслав и го намери в Срем. Изненадвайки краля, през нощта унгарците нападнаха лагера му и го плениха, заедно с всички негови роднини. Жената на Киш нареди да ги хвърлят в река Сава с вързани ръце и нозе и това бе сторено. И грехът, който Чеслав извърши спрямо баща си, бе отмъстен с нещастието, което падна на главата му - погина той и целият му дом.
Така страната остана без крал, а бановете започнаха да управляват на своите територии, всеки в своите покрайнини и области, пренебрегвайки жупаните и взимайки от тях данък, също както бе взимал кралят. Но никой не смееше да присвои кралската титла.