автор: templier

Мен ли търсиш, наведен над бездната
на поредния скучен ден?
Аз съм последната ти надежда?
Или случаен момент?
Мен ли само сънуваш трескаво,
плувнал в пот, сгорещен?
Или просто убиваш времето,
самовлюбен и отегчен?
Аз ли съм онази зеленокосата
вещица и божество?
Пленник съм на твоя остров
или съм вятър в твойто платно?
Мен ли пазиш ревниво в пазвата -
твой единствен мистичен знак?
Или Тайната вечеря
ти е станала занаят?
Само аз ли ще бъда вечната
твоя орис и съдба?

Защото за мен ти си смисъла
на сътворението на света.