 |  Във жълтата пауза на светофара след поредната безсънна нощ;
във мъртвите секунди, докато те няма, и втренчения поглед в нищото;
във мократа възглавница; в усмивката дошла от никъде за теб;
във демотивираното на моменти безразличие да изглеждам някакси;
във глупостите и шегите, чрез които заблуждавам всички колко съм добре;
във празните учтивости, във лицемерното търпение със другите;
във зъбенето срещу всички обстоятелства, във оцелялата надежда на инат;
във стиснатите устни от умора и отчаяното обезверение във себе си;
във жаждата да те очаквам и завистта по детски, че те деля с когото и да е;
във свещичката, която паля за двама ни и молитвата за общо бъдеще;
във щастието през сълзи, защото съществуваш и те има именно за мен;
една-единствена дума е просмукала битието - липсваш ми...
_________________
Публикувано от BlackCat на 03.09.2006 @ 09:58:17
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Стъкълца" | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Стъкълца
от Den i nosht на 03.09.2006 @ 10:02:39
(Профил | Изпрати бележка) | липсваш ми...
.........................
защото-
демотивираното;
отчаяното обезверение
и завистта..................................
и не само-
го плашат...
трансформирай силата!:) |
Re: Стъкълца
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 07.09.2006 @ 17:18:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не знам какво да кажа този път, наистина...
Явно не съм била точна в изказа си.
Само едно може би - погрешно си разбрала “завистта по детски”. Категорично!
И вината обикновено е на автора, така че аз я приемам. Също категорично! :)
Определено не вярвам, че плаша, но за силата - по принцип, си много, много права. Чудесно те разбрах.
Благодаря ти сърдечно за вниманието.
|
]
Re: Стъкълца
от libra на 03.09.2006 @ 12:45:16
(Профил | Изпрати бележка) | ех, дъждовна рейни..щом го има в теб, значи го има
не бива да ти липсва.. |
Re: Стъкълца
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 07.09.2006 @ 17:26:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ех, Либра... Дали?
Има го, да. И точно защото го има, и то точно по този начин, липсва.
И то как липсва...!
Имаш бегла представа, нали?
Искрени благодарности за топлите думи...
|
]
Re: Стъкълца
от I_naistina на 03.09.2006 @ 15:05:28
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | "във жаждата да те очаквам и завистта по детски, че те деля с когото и да е;"
................................
и не само това, Рейни! което си написала е много повече от "липсваш ми" (поне аз така го усетих) .... чак не смея да кажа "хубаво е", защото .. абе ти знаеш защо!
|
Re: Стъкълца
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 07.09.2006 @ 17:35:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Усетила си достатъчно...
Всъщност това, което съм написала, не е нищо повече от обикновена филийка хляб и обикновена чаша вода. Съвсем, съвсем обикновени. И...
Благодаря ти, Инче!
|
]
Re: Стъкълца
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 08.09.2006 @ 17:41:36
(Профил | Изпрати бележка) | Когато те чета.... винаги ме избива на мълчание...
споделено мълчание
.........................................................................
:-* |
Re: Стъкълца
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 08.09.2006 @ 18:02:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Това ще да е от многото думи, с които заливам обикновено многострадалните си събеседници, респективно читатели...:)
Е, понякога има и изключения (надявам се е да е така в този стих), но като цяло все не ми е достатъчно да си казвам каквото искам да си кажа. Не е комплимент за мен, но...
Остава ми утехата, че поне нещо съм казала, макар наскоро ме застреляха как именно това не успявам да направя, та изпаднах в потрес и горките ми илюзии се сринаха!...:)
А извън леките шеги, “чрез които” еди какво и що, за мен да накараш някой да спре - в себе си, и да замълчи - в себе си (споделеното е някак по подразбиране) означава, че наистина съм казала нещо. Поне на тези, за които въпросното “нещо” има значение...
Благодаря ти за топлината, Жени!
|
]
Re: Стъкълца
от Azuchena на 08.09.2006 @ 18:44:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Удоволствие бе за мен. :) Благодаря ти! Мога само да помълча, каквото и да каже ще обезсмисли написаното от теб |
Re: Стъкълца
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 08.09.2006 @ 18:52:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | А за мен е истинско удоволствие присъствието ти, Азучена.
Помня преди време коментарът ти под мой предишен стих. Подобна искрена оценка и чувство аз ценя изключително дълбоко...
Благодаря ти сърдечно!
|
]
Re: Стъкълца
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 11.09.2006 @ 12:54:26
(Профил | Изпрати бележка) | Рейни, Азучена е моя супер добра приятелска душа!
:-))) |
]
Re: Стъкълца
от 0805 на 16.09.2006 @ 09:25:37
(Профил | Изпрати бележка) | Красиво тъжен витраж, Рейни.
Онова стъкълце с отчаяното обезверение в себе си - вгледай се в него, премини през дъгата, пречупена в дъждовна капка и се усмихни на слънчевия лъч...:)
Дори и развалените светофари все някога светват в зелено! :)
Усмихвам ти се, Дъждовна!:)))
|
Re: Стъкълца
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 16.09.2006 @ 13:26:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Красиво тъжен витраж...
_________________
Ако е красив, щастлива съм! Но... знаеш ли, Левена, стихът не е тъжен. Наистина не е, и ще ти кажа защо.
Отварям първо една скоба – впечатлена съм как още на прима виста ни впечатлява не нещо друго, а именно обезверението в себе си. Явно във всеки това е язвата, грижливо скривана от случаен, външен поглед...
Да, стихът не е тъжен, независимо че липсата е ужасно, непоносима, непосилно тъжна! И определението за липса не е дори и “тъжна” - когато онова, в нас, е всичко, тогава и липсата е всичко. Разпадаме се. И във всяко стъкълце се оглежда обикновеното и ежедневното. Каквито са въздуха, водата, хляба...
И не е тъжен, защото... Защото не е самотохолизъм.
Прекрасен коментар... Благодаря ти! Само през дъгата нека не минавам, моля те. Обожавам мъжете, по-точно само един техен представител, а после...:)
Да не забравя - усмихнаха ме мноооого думите ти за развалените светофари... Този стих всъщност така и се роди – в колата, на един жълт светофар, след една безсънна нощ. Изглеждах ужасно, впрочем..:)
И Левена, разчитам на доброто ти пророчество - относно зелената светлина. Съвсем сериозно...
|
]
Re: Стъкълца
от 0805 на 16.09.2006 @ 15:41:27
(Профил | Изпрати бележка) | В никакъв случай не минавай ПОД дъгата, умолявам те!:))))) Остани си ти! :)))
Но ПРЕЗ дъгата, пречупена в дъждовна капка - светът е наистина дъгоцветен:)))
Тогава и жълтото може да ни се види зелено, пък и на червено се е случвало да минаваме, хайде сега!;)))
Прегръдка, Рейни! :))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 418
ХуЛитери: 5
Всичко: 423
Онлайн сега:
